Арх. Анета Булант-Каменова – българка в световния архитектурен елит

Българката архитект Анета Булант-Каменова заминава от София за Виена през 1981 по покана на австрийски колеги за проучване за традиционната българска архитектура.

Това й дава шанс да прибави към архитектурното си образование от България и специализация в Техническия университет във Виена. После е приета за член на Камарата на австрийските архитекти и остава да работи във Виена. Първата й награда я настига в Австрия, но идва от България през 1982-ра – за участието й, малко преди да замине, в авторския екип на мащабен скулптурен мемориал в чест на 1300-годишнината на Българската държава.

Но една малка зимна градина за частна къща в Залцбург, Австрия отваря през 1997-ма пътя към световния архитектурен елит за арх. Анета Булант-Каменова и австрийския й партньор Клаус Вайцлер. Двамата току-що са създали съвместно проектантско бюро, когато заради зимната градина разработват своя новаторска технология за архитектура от стъкло. Тя се превръща в архитектурен “хит”. И през следващите години реализират все по-мащабни проекти – за частни къщи, за общинска сграда и поредица от три стъклени моста във Виена, най-новият от които беше открит тази есен. Това им носи ежегодно все по-престижни награди – в Австрия, Германия, Франция, призове в европейски конкурси и световни класации. За стъклените мостове във Виена печелят и авторитетната Награда за най-добър дизайн в света за 2007 от Чикагския Атенеум музей за архитектура и дизайн. През ноември тази година арх. Анета Булант-Каменова беше в София като почетен гост в ІІІ-то издание на конкурсната изложба “Визар” за български архитекти от цял свят. Нашата репортерка Румяна Панайотова разговаря с арх. Каменова по време на това нейно завръщане в България.

– Как се чувствате отново в същата зала на Националната художествена галерия в София, където вие самата получихте наградата “Златен Визар” на І-то издание през 2001-ва?

– С много приятни чувства си идвам, затова доведох и моя партньор Клаус Вайцлер. Когато дойдох тук за награждаването ми с “Визар”, бях много развълнувана. Преди това бяхме спечелили две световни награди, но тази особено много ме развълнува. Защото беше първа ми голяма награда в България и я получих в присъствието на много колеги, приятели и роднини. Сега ми е приятно да се срещна с български архитекти, които са на високо ниво. Тук вече има много автори, чиито постижения са равностойни и дори понякога изпреварват архитектурната практика в Западна Европа. Това ме радва и ми дава по-голяма надежда за България.

– Това лято подготвихте първата обзорна изложба за българската архитектура във Виена. На откриването присъстваха и ваши колеги от България, заедно с които селектирахте най-добри образци от традиционната до най-новата българска архитектура. Как оценявате интереса към тази изложба?

– Изложбата се закри само няколко дни преди да дойда в София. Предизвика много голям интерес не само в Австрия. Една архитектка от Франция, която научила от пресата за изложбата, дойде специално да я разгледа. Каза ми, че иска да пише научен труд за жилищното строителство в България. И много виенски архитекти ми се обаждаха да разговаряме за изложбата. За тях българската архитектура беше съвсем непозната. Някои от тях предложиха да организираме едно пътуване до България. И един известен график-преподавател в университет във Виена поиска да дойде в България. Надявам се, че директорът на галерията, в която беше показана изложбата, арх. Щилер ще успее да организира представяне на тази изложба и в България.

– Вашето участие в програмата на “Визар” в София включи лекция, в която споделихте с българските си колеги своя опит в т.нар. “стъклена архитектура”. Изнасяте ли и другаде такива лекции?

– Ние имахме подобна лекция преди две седмици в Музея за приложни изкуства във Виена. Но смятам, че е важно да представим нашия опит в България, защото тук вече има представителство фирмата от Виена, с която работим нашите обекти от стъкло. Това ще даде възможност и на български колеги да създават новаторска архитектура от стъкло. Миналата година в университета в Монтерей, Мексико проведохме уърк-шоп на международен архитектурен симпозиум. Аз водя летен семинар в Техническия университет във Виена, а Клаус изнася свои лекции. Но се стараем да ограничаваме преподавателската си дейност, за да имаме повече време за проектиране и за нашите обекти.

– Смятате ли и да проектирате отново за България?

– Може би ще се случи да проектираме и в България. Сега имаме един малък проект за реконструкция в Сатиричния театър в София. Виждам, че в България вече има база да се прави архитектура на високо ниво, а не както преди години се чуваха извинения, че няма съвременни материали, добри изпълнители и предприемачи. И това също ни кара да държим постоянна връзка с България.

 

Материал на Радио България