Виена – днес те мразя, утре те обичам

Виена

Виена. Най-добрият град за живеене за 2016. А и не само! За рекордния 6-ти път Виена е поставена на завидното първо място от висши експерти, оценявана по най-различни критерии и характеристики. Така сочат статистиките, кой би се осмелил да спори с тях? Най-добрият град за живеене в света, представяте ли си?! И някои имаме честта да живеем тук, на най-доброто място в целия този, стигащ все по-далеч от поносимия праг на нормалното, свят. Място, където явно се счита, че хората трябва да се чувстват най-щастливи и най-удовлетворени. Нима? Така ли се чувстват? Ако нашата Виена е най-страхотният град в света, бедна ми е фантазията, какво ли се случва извън нея… Май по-добре да си стоя тук, да не я напускам никога. Тук където магазините са отворени чак до 19:00, а през неделя дори си подаряват заслужена почивка. Все пак, погледнато от положителна страна, поне се учим да организираме някои от задачите си, тоест покупките си, по-навременно, което обаче пък не обяснява факта, че в събота в 17:50, точно броени секунди преди настъпване края на работния ден, опашки, дълги като Дунава, се разпростират навсякъде из супермаркетите. Мястото, където се говори висококласен немски език, немски, какъвто даже и даскалиците в училище не са ни учили, немски, който ме принуждава вместо “ Achtel ‘’ бяло вино, ясно и отчетливо да си поръчвам ‘’ein Ochtel’’. Ах, този прекрасен австрийски акцент, така да го обичам, само щом закънти някоя типична австрийска дума в главата ми, настръхвам! Настръхвам, като малко дете, подгонено от дядо Торбалан в най-страшния му кошмар. Тук, където плажът не е мираж, защото си имаме Дунав и можем да ходим лятото ‘’на море‘‘ на реката! Каква благодат само. Само дето да ходиш на плаж на река е като дишаш чист въздух от прозореца, докато пушиш. Та нима наистина Виена е най-добрият град за живеене в целия свят?

Ще ви споделя, че докато пиша тези слова в момента, се намирам на 11-я етаж на единия от кампусите на Виенския университет, чиято гледка разкрива немалка част от Виена от птичи поглед. В момента наближава 18:00 часа и тази обширна панорама на мартенска Виена е придружена от спокойно залязващото слънце, галещо я нежно за последен път днес с топли, благи, оранжеви лъчи. Красота. Мълча. Мълча и гледайки тази красота, се вслушвам в тихия шепот на Виена, който току-що ми напомни за пореден път, че въпреки някои мои безуспешни опити да се самоубедя, че я мразя, и трябва да си стегна куфара и да си замина завинаги, разнообразната й причудливост, безбройните й приказни кътчета, като от корица на детска книжка и точно този прекрасен оранжев залез отдавна са си намерили местенце в сърцето ми и не ми позволяват да опаковам нещата си.

Да, Виена определено може да се похвали със завидна красота, загадъчно смигваща с едно око от всеки ъгъл. Едва ли някой е останал неочарован от хубостта на дворците Шонбрун и Белведере и техните градини, и въпреки честите ни посещения там, когато го играем екскурзоводи за някой наш приятел, дошъл да гостува в новия ни дом, сякаш чарът им е някак неизчерпаем и пак им се наслаждаваме. А какво да кажем за романтиката, която лъха от тайнствените пътечки по пътя на сякаш царящия в кротък мир Каленберг. Но това не е само градът на прелестни чудни местенца, които няма да продължавам да изброявам, защото дори да пиша цяла вечер безспир, сигурно пак ще изпусна някое. Това не е само градът, който ни научи на самостоятелност, борбеност и позитивизъм, това е градът, който ни научи, че ако не можеш да готвиш, означава, че просто никога не си пробвал, че по-вкусно нещо от намазана филия с лютеница няма, и че шарената сол е универсалната подправка за всяко ястие, без която просто нещо иначе липсва. Тук момичетата преоткриват бирата като душевен лек, а момчетата, макар с неохота, признават, че виното също става за пиене. Тук преоткривайки новия град, сякаш преоткриваме себе си, преоткриваме наново българското! Все пак на кой българин не му се стопля поне мъничко сърчицето да види в метрото или по улицата закачена гордо на някоя китка червено-бяла мартеничка? (Трябва да ги научим тези австрийци да носят мартенички! )

Тук е и мястото, което ни oзадачи в началото, когато дойдохме, със странното си правило да стоим вдясно на ескалатора, за да не пречим на бягащия поток хора, което по-късно намери много бързо логично обяснение, когато животът ни поде и се забързахме, било то за работа или лекции, или за влака до летището. Да, ние бързаме всеки ден, бързаме и сме спрели да забелязваме този хубав град. Градът, който именно сега през пролетта ще разцъфне пред нас, разголвайки всяка частица от себе си и ще ни се поднесе в цялото си очарование и прелест. Затова вместо да бързате, се спрете следващия път, спрете се и се огледайте, защото Виена неслучайно е получила този приз, а честта да я обитавате имате именно вие!

А тези, които не са идвали, ще ги посъветвам – кажете смело на Виена ‘’Grüß Gott!’’. Тя ви чака, усмихната и дружелюбна, оранжево залязваща и уютна, мила и добра, тя носи душа, душа превъплътена в “ най-добрия град за живеене‘‘. Елате, не е страшно, но внимавайте, тя има силата да ви накара да се влюбите в нея, и то, без да ви пита. И веднъж влезе ли в сърцето ви, много трудно ще си тръгне!


Сузана ЙордановаАвтор: Сузана Йорданова

 

About the Author

BGMedia
Сайтът съществува от 2004 година, без прекъсване и предлага полезна и достоверна информация за живота в Австрия