Герасим Дишлиев – Геро с уъркшоп и безплатен спектакъл във Виена

Световноизвестният мим Герасим Дишлиев – Геро гостува във Виена от трети до пети ноември. По покана на актрисата Мариана Де Мео, Геро ще сподели своето ноу-хоу с ентустиасти и професионалисти в сферата на мим изкуството и пантомимата. За участие можете да се свържете с Мариана на +43 676 3683 058 и demeomariana@gmail.com.

В неделя (5.11) Геро ще изнесе и спектакъл пред австрийската публика. Преди него на сцената ще се качат PantoWien – първата виенската трупа, занимаваща се с пантомима. Мястото на събитието е Theater am Alsergrund в 9-и район на Виена, входът е свободен.

Дни преди събитието Геро даде специално интервю за BGMedia.at. 

В коя точка на света те намираме в момента?

В момента съм в Париж, прибрах се от едномесечно турне и в момента работя по една опера тук. Работата е много интересна, отново се връщам към старата любов на колективната игра след като играя като солист в последно време. Премиерата е на първи декември, а в представлението участва и Соня Йончева.

Предстои ти един интересен уикенд във Виена – уъркшоп в петък и събота и представление в неделя.

Да, първо ще се запозная с една група от колеги, които работят и се развиват в областта на пантомимата и мима. А в неделя ще се запозная и с публиката във Виена. Обичам да сравнявам как реагират публиките по света на един комичен спектакъл. Целта на този спектакъл е да забавлява публиката. Засега е изпълнена!

Как възникна идеята за това гостуване?

С Виена съм свързан благодарение на една моя приятелка, съученичка от ВИТИЗ, Мариана Де Мео, която живее там. Имах удоволствието да играя в един спектакъл с нея още като студент. Всъщност цялата организация дължа на нея. Радвам се, че ще имам възможност да предам знанията си в тази област на група от хора, които ще дойдат на уъркшопа, и ще се запознаят с мим изкуството. В България често говорим за пантомима, а аз се опитвам да наложа това понятие за мим изкуство – изкуството на мима.

Каква е разликата?

Като разликата между двата глагола показвам и подсказвам. Пантомимата показва много неща. Тя има за цел да бъде ясно на публиката какви са въображаемите предмети, които биват показвани. Докато мимът надхвърля това и отива над него – каква е точно чашата, която показва, защо виното, което се намира в нея, е много важно за театралното действие, защо тази шапка е толкова важна, как вратата всъщност е вход и изход към дома.

В неделя ще те видим и на сцената. Каква е програмата, която сте подготвили?

Моите колеги от австрийската група ще представят няколко етюда. След това ще видите и спектакъла “Out of place”. Това е един спектакъл, чийто герой е някаква симбиоза между Жак Тати, Чаплин, Бъстър Кийтън и всички други персонажи от нямото кино, клоуна, мима, пантомима, от физическия актьор, който постоянно търси доброто място, където да остане, и се опитва да се измъкна от неудобната ситуация, в която се намира.

Има ли нещо автобиографично?

(смее се) В началото не, когато започнах да работя по спектакъла, ситуациите ми се сториха интересни. Те се сляха в едно, а героят се превърна в композиция, не съм само аз. Но все пак всички попадаме в небраното лозе понякога и се мъчим да излезем от него.

Идвал си и преди във Виена, какво отличава града в твоите спомени?

Виена за мен е неразривно свързана с Дунав. Тази река го зарежда с голяма енергия. Операта и валсът също ги асоциирам с града, но другото нещо, с което свързвам Виена, е вятърът. Неслучайно има и толкова вятърни енергийни генератори около града. Когато пресякох Австрия с колело преди няколко години, открих природата на Австрия, която е не само тиролските Алпи.

Спомена колелото, с какво плануваш да дойдеш този път?

Този път съм със самолет! (смее се)

Какви са бъдещите ти планове?

През октомври 2018 г. се надявам пак да реализирам едно турне с колело, защото 2018-та ще е юбилейна за мен. Всъщност вече съм 25 години от едната страна на българската граница, и на френската, и 25 години от другата. Европа си е моята градина за разходка. Европа е прекрасно място, мога да го кажа, след като обиколих много точки на света. Имаме си много прекрасни местенца, регионална история, която често не познаваме. И ми се иска да опозная малко повече. Местата за мен най-добре се опознават през хората. Надявам се да реализирам отново това турне, с нов спектакъл. Една идея, свързана с пътуванията, с работно заглавие “Облаци”, които са най-големите пътешественици.

25 години по-късно, какво продължава да те връща в България?

Един ден установих какво всъщност за мен е носталгията – чувството, че не знам какво правят близките и приятелите ми в настоящия момент, сега, докато си говорим. Това желание ме връща –  да знам как са и къде са те.