“Пощенска кутия за приказки” или в какво се превръщат мечтите

Гери Турийска е музикант, текстописец, радиоводещ.  През 2010 година със Стоян Динков издава романа „Приказка за вечността“, който вдъхновява и първото своеобразно издание на “Пощенска кутия за приказки”. Днес Кутията е наложен и успешен бранд. Десетки известни личности са се включвали като четящи или като автори на приказки в препълнените зали в цялата страна. “Пощенска кутия за приказки” е и издателство с няколко книги, сред които такива на Димитър Калбуров, Георги Блажев, Никола Крумов и Мила Михова, които се превърнаха в бестселъри.

Сега Гери Турийска, съпругът ѝ Ясен Козев и група от най-верните участници в събитията на “Пощенска кутия за приказки” идват във Виена, където българската общност ще има възможността да се срещне с тях на 4 октомври. Преди това с Гери си говорим за успеха, изминалото лято и сбъднатите мечти.

  • Как премина лятото за Пощенска кутия за приказки? Кои нови места посетихте, кое събитие ще запомниш най-дълго?

През последните 4 години лятото на “Пощенска кутия за приказки” е много активно. За два месеца обикаляме цяла България, четем пред нова публика, в нови градове. Това лято направихме 20 събития и сме заредени с много вълнение за идващите месеци. За първи път посетихме летния театър в Бургас тази година. Специално за тази голяма зала, която събира 2000 души, надградихме Кутията и експериментирахме с водещ. Принципно такъв няма, но в летния театър Мария Силвестър влезе в тази роля. Получи се страхотно. Дори получихме кошница с цветя от кмета на Бургас… които Мария Силвестър открадна след четенето (смее се) Летните Кутии на плажа във Варна също са паметни… а доста често и безпаметни за екипа ни.

  • Има ли моменти, в които виждаш пълните зали и си казваш: “Леле, докъде стигна тази идея”. В какво се крие магията на Пощенска кутия за приказки?

Да! Това е честа дискусия. Когата през 2010-та създадох “Пощенска кутия за приказки” нямах представа, че това ще се превърне в моето основно занимание, страст и голяма любов. Първото четене целеше да промотира новоизлязлата ми книга „Приказка за вечността“. Поканих приятели актьори да прочетат откъси от нея. Сложих една пощенска кутия в залата и предложих на присъстващите (главно роднини и близки приятели) да напишат любовно писмо и да го пуснат в нея, тъй като романът е изграден от кореспонденция в такава форма – между мен и поета Стоян Динков, който е съавтор на книгата. Прочитайки писмата на следващия ден, реших да направя второ представяне на книгата с тях, защото имаше страхотни истории.

След второто представяне, на финала на вечерта, при мен дойде едно момиче, което не познавах и ме попита кога ще има пак. Тогава си казах „Защо пък не“. Измислих тема, направих имейл адрес и страница в Facebook и поканих всеки, който има порив да пише, да се включи по темата с история до 3 страници. Така, неочаквано колелото се завъртя, четенията зачестиха, клубовете и публиката ставаха все по-големи и от една малка идея, Кутията се превърна в литературна платформа в особено големи размери.

Осъзнах, че този проект може да бъде сцена за дебютанти, за хора, които никога не са писали, но имат какво да разкажат. Така през първите 5 години, това се превърна в мое основно вдъхновение – да провокирам творчество там, където досега го е нямало, да изградя сцена за новата градска българска литература. Впоследствие мисията се промени, събитието стана платено, а от събраните средства от 2015 насам се издържа издателството Пощенска кутия за приказки. Друга част от средствата отиват за култура и образование. Ремонтираме библиотеки, читалища, класни стаи и стипендии на талантливи деца, които се занимават с изкуство, за да развиват уменията си и да посещават европейските форуми за изкуства. Но, ако говорим за магията на Кутията, аз ще замълча и с усмивка ще вдигна рамене с поглед нагоре. Магията ѝ не трябва да се обяснява и човърка. Всички я осъзнаваме и ѝ се радваме и е по-добре да спрем дотук. Защото,каква магия ще е, ако я разберем?

  • Идваш във Виена заедно с Любен Дилов, Мария Силвестър, Камен Алипиев, Димитър Калбуров и Мая Бежанска. Ако трябваше да опишеш всеки един от тях с едно изречение, какво би било то?

Любен Дилов-син

Любен Дилов е учителят, който не съм имала, когато ми е трябвал такъв. Сега го имам катоприятел и съмишленик, което е доста по-страхотно/невероятно/велико. Той е един кладенец с идеи, от който мога да греба и да пълня до безкрай. Обичам Дилов!

Мария Силвестър е чудо на чудесата. Тя е една кълбовидна мълния, която се молиш да те удари. Напълно непредвидима, пълна със сила, женствена, искрена. Щастлива съм, че ми се връзва на акъла и вече 4 години редовно участва в четенията ни.

Камен Алипиев е един от най-близките ми приятели. Имаме много общи вълнения и бърз синхрон на всички възможни нива. Искрено е влюбен в Пощенска кутия за приказки и често присъствието му в това начинание ми дава смелост и вяра, когато се обезкуража заради някоя глупост.

Димитър Калбуров и Гери Турийска

Димитър Калбуров е впечатляващ автор и изпълнител на своето творчество. Започна плахо и неуверено и само за три години постигна страшно много. Не спира да се развива и самоусъвършенства. Издадохме му 4 книги и всяка следваща е по-добра от предишните. Удоволствие е да виждам с очите си тази трансформация.

Мая Бежанска познавам от малкия екран от 90-те. Шегувам се с нея, че съм израснала с нейното творчество (смее се) Но, истината е, че е страхотен професионалист – една от най-добрите актриси, които са се качвали на нашата сцена. Благодарна съм, че припозна Кутията и участва редовно.

Е, не успях с едно изречение. Ама, то и не може…

  • А ако трябваше да е с една дума?

Мария Силвестър и Гери Турийска

Абсурд! (смее се) Добре, ще опитам да си ги представя като компоненти от продукцията.

Дилов е сцената. Мария е осветлението. Кедъра е колоните, които държат покрива над нас. Калбуров е специалните ефекти, надписът „applause” , завесата и пушекът. Мая е четвъртата стена. Има и още един човек, който не се вижда- Ясен Козев, мой съпруг и партньор в това начинание вече пета година. Той е електричеството, което е нужно на всички нас да бъдем продукция.

  • Какви са приказките, които предстои българите в Австрия да чуят?

Камен Алипиев

Подготвяме истории, които ще разсмеят и трогнат до сълзи българите във Виена. Истории, с които ще се асоциират две поколения наши сънародници, независимо каква част от живота си са прекарали извън родината. Иска ми се поне една от тези истории да е на някой от публиката.

  • Защо те трябва да дойдат на събитието?

Мая Бежанска

Идваме с голямо вълнение. Това ще бъде първото излизане на “Пощенска кутия за приказки” извън България. Отдавна го планирахме и ето, че моментът дойде.

Щастлива съм, че точно Виена е началото на нашия път в Европа. Следват Холандия, Германия и Англия в началото на 2020-а. Заповядайте да се запознаем, да си поговорим, да се посмеем и да споделим историите си. Снимаме документален филм за Кутията, тъй като догодина става на 10. Станете част от нашата история!

  • А ако някой от нашите сънародници реши да напише история и да я изпрати, на какви условия трябва да отговоря тя, за да бъде прочетена?

Събираме разкази до 25 септември на pkzaprikazki@gmail.com Всеки, който иска може да ни изпрати разказ с дължина до 3 страници. Темата може да бъде „Там и тук“ или просто една добра история-мост „България-Австрия“. За мен е важно историята да е интересна. Не се притеснявайте, ако нямате литературна увереност- ние ще помогнем с редакция.

  • Автор си на текстове на песни. Как би озаглавила песента, посветена на Пощенска кутия за приказки?

„В какво се превръщат мечтите“!


Билети за “Пощенска кутия за приказки” може да закупите онлайн в сайта на Eventbrite, както и на добре познатите ви адреси:

  • винотека WeinSelekt – Operngasse 30, 1040 Wien, Austria
  • Ariwa Markt – Sechshauser Str. 122, 1150 Wien, Austria
  • BulMag – Hannovergasse 2, 1200 Wien, Austria
  • EK Reisebüro – Margaretenstraße 8, 1040 Wien, Austria
  • Kompass Travel – Ottakringer Str. 94, 1170 Wien, Austria
  • BG Supermarket – Laaer-Berg-Straße 3, 1100 Wien, Austria