Спомняте ли си притчата за мечката и отшелника, които живеели в две съседни пещери? По някое време те станали близки приятели. Започнали да прекарват все повече време заедно. Седели вечер един до друг край огъня. Мълчаливо гледали звездите. Слушали шепота на гората около тях.
Тези взаимоотношения допадали на мечката и тя все търсела начин да помага на отшелника.
Веднъж нагъл комар кацнал на голото теме на отшелника. Забил жилото си и засмукал сластно човешка кръв. Мечката видяла. Възмутила се. Ядосала се на комара. Решила да го накаже. Засилила се и с цялата си сила стоварила лапа върху него. Смазала го. Смазала и главата на отшелника. От там идва и популярният в България лаф „Мечешка услуга“ .
Имате ли профил във Фейсбук? Общувате ли с други българи в групи? Нямате! Пропускате много. Време е да си направите един. Веднъж посетили социалната мрежа ще установите, че българите са най-добрите, мили, сърдечни и човеколюбиви хора на света. Ако се усъмните в това, достатъчно е да хвърлите един поглед на някоя от многобройните групи на българи в чужбина. Без значение дали става въпрос за Германия, Австрия, Англия или Испания.
Повече по темата сигурно могат да разкажат двете студентки от Пловдив, които в един септемврийски следобед прекрачиха прага на нашия офис. Потърсили информация и съдействие през Фейсбук. Попитали за евтини квартири във Виена. Нямали големи претенции, искали само да е нещо по-централно. И да е просторно. Но да е все пак нещо евтинко. Абе, нещо подходящо за две студентки.
Почти веднага в групата откликнала една симпатична „възрастна” жена. Някъде на около 40. (Тук искрено намразвам пловдивчанките.)
Била загрижена. Също имала дъщеря. Също студентка. Не била в чужбина. Била в Русе. Но то било същото. Всички студенти имат еднакви нужди и проблеми. Пък и нали на Русе му викат малката Виена.
Пловдивчанките получили уверението, че милата жена познава отблизо проблемите на новопристигащите в чужбина българи. На студентите също. Те нямат пари. Не знаят език. Не познават града. Нали има дъщеря студентка. В малката Виена. То е същото като голямата Виена. Само дето всички говорят на български. Е, не съвсем на български, но почти. Разбира им се.
Милата жена от Фейсбук изразила загриженост. Проявила съчувствие. Казала, че има най-подходящото решение за техния случай. До самия център. На 5 минути пеша. В близост до българската църква. В случай, че са набожни. Само 200 евро на месец!!! Всичко включено. Голям късмет!
Общуването между дамите вървяло чудесно. Не си спомням много от разказа на двете студентки. Но съм напълно сигурен, че е имало много тъжни котета. Предполагам и игриви кученца. И десетки усмихнати жълти личица. Но това не е толкова важно! По-важното е, че в еуфорията покрай обсъждането на студентските неволи, преминала останалата част от чата. Следващите няколко чата били посветени на полезни съвети за живота в чужбина. По някаква причина доста въпроси около квартирата останали необсъдени. Няколко подробности също.
С пристигането на студентките във Виена всичко обаче си дошло на мястото. Квартирата била наистина много просторна. Помещавала се в сутерена на бивш магазин. Или може би склад. Намирала се непосредствено до центъра, точно срещу известния пазар „Нашмаркт“. В близост до българската църква. И в нея живеели задружно още 4-ма българи. Работници от пазара. На двуетажни легла. Една баня. Една тоалетна. Но пък с писоар. Ако се пусне някак завеска около писоара ще стант две тоалетни. Може да се помисли за това.
Наемът е точно 200 евро на месец. Включени са всички разходи. А ако намерят още двама съквартиранти, собственикът обещва да намали наемите на 170 евро на човек. Екстра!
Някой сигурно ще си помисли, че сърдечната жената е искала да измами двете студентки. Да ги излъже. Да ги прецака. Не! Мога да ви уверя, че това не е подобен случай! Аз лично се срещнах с нея. В квартира. Тя също живее там. Намира я за чудесна. Чувства се добре. Близо е до работното ѝмясто. На пазара. На студентките от Пловдив също може да уреди работа там. Близо е и до центъра. Някъде наоколо е и българският ресторант. Ама тя си готви сама. На котлона до леглото. Чувала, че има и българска винарна. Някъде наоколо. Съвсем наблизо. Ама там също не е ходи. Единият съквартирант работи в склад за алкохол. Товари и разтоварва бирени каси. Шефът е добряк. Позволява му да събира бира от върнатите шишета. По 4-5 литра на ден си докарва така. Черпи всички в квартирата. И студентките искал да почерпи. Безплатно! Отказали! Гъски! На харизан кон зъбите не се гледат.
Църквата е съвсем близко до квартирата. На около 300-400 метра. Ама няма смисъл да се ходи там. Бог отдавна е забравил българите. Някъде в края на лятото, през 1994 година.
Договаряме се кога студентките ще напуснат квартирата. Разбираме се да си получат предплатата. Договаряме се съквартирантите да измислят някаква преграда около едно от двойните легла. И в тоалетната. Аз си тръгвам.
Минава време. Наближава Коледа. В групите на българите в чужбина има стотици обяви за споделени пътувания. Срещат се и няколко реклами за евтини масажи, пренасяне на жилища и поправки на компютър. Между тях има и едно самотно оплакване. Една разочарована жена. Оплаква се от сънародниците си. Била им помагала. Била им намерила квартира. Била им дала важни съвети за живота в Австрия. Можела да удари и едно рамо с работата. Те били неблагодарни. Вместо да ѝ целуват ръцете, само я одумвали. Говорели зад гърба и. Били пловдивчанки… Студентки… Вишистки… Надути… Имам смътно подозрение, че тази жена мрази пловдивчани…
Аз обичам полицаите в град Пловдив! Програмистите и автомонтьорите също! Както и всички жители на ж.к. Тракия. И нали знаем старата българска поговорка, че откъдето е жената, от там е родата! Майна!
Други статии на автора:
Иван Н. Карчев продуцент
Напуска България през 1998 г. Следва във Виена. Завършва специалност публицистика и комуникации. Специализира продуцентство в електронните медии. Живее в Австрия и Германия. През 2014 година създава Best Friends – дружество с основна дейност в сферата на медиите и комуникацията. Партньор в експертното сдружение DONOffice. Продуцира телевизионни и радио предавания, документални филми, издава списание, главен редактор на няколко онлайн медии, създател на мобилното приложение BGKontakti. През 2010 година е отличен с наградата „Златен век“ на Министерство на културата, за заслуги в съхраняването и популяризирането на българската култура, изкуство и традиции зад граница.