В името на сина (историята на една българска проститутка във Виена)

Лале търси някой, който скоро време ще пътува за България. Най-добре с кола. Иска да изпрати у дома едно детско колело и детски дрехи. Възможно най-бързо. Разпитва сред сънародниците си, може би все пак ще се намери някой…

Иначе животът на Лале тече бавно и монотонно. Сутрин става към десет, взима душ, прави кафе, запалва на спокойствие първата цигара. Не бърза за никъде. Вече има възможност сама да разпределя работното си време така, както пожелае.

Кухнята на двустайното жилище е тясна. Малка маса, два стола, печка, хладилник, изхабени кухненски шкафчета, всичко втора и дори трета употреба. Лале печели достатъчно, но не иска да трупа нищо излишно, нищо, което да превърне жилището под наем в истински дом. Не желае да се привързва към виенската си квартира. Не желае да се привързва към нищо в този свят. "Никакви чувства!", гласи житейската й философия.

Дели квартирата с още три жени. Всяка плаща по 150 евро наем, има отделно легло и това им е достатъчно. Под леглата са проснати огромни пътни чанти, готови всеки миг за отпътуване. Върху шкафа до стената, подпрян отпред вдясно с тухла, в безпорядък са струпани множество козметични принадлежности, представляващи общото имущество на четирите обитателки.

По обяд Лале тръгва на работа. Работното й място не е далеч, само на две спирки с метро 6. Живее в странична уличка на кръговия булевард "Гюртел", близо до спирка "Талиящрасе", където всеки ден взима метрото. Работи в едно от многото кафета по Гюртела между Вестбанхоф и Гумпендорфер щрасе.

Лале е проститутка. От България е, от турското малцинство. Най-вероятно принадлежи към турскоговорещите цигани, които са мюсюлмани и наричат себе си "милет", което ще рече "народ", за да се различават от останалото ромско население. Да бъде българска туркиня за Лале е по-висока степен в социалната йерархия, в която циганите винаги и навсякъде заемат най-ниското стъпало. Освен това като българска туркиня тя бива приемана много по-добре от турците с австрийско гражданство, което не е маловажно за една проститутка.

Лале е пристигнала в Австрия благодарение на живеещ във Виена турчин. Но оттогава са минали цели шест години, по онова време тя била на 20 и имала син на осем месеца. Не иска да говори за бащата на детето. Има няколко мъже в живота на Лале, за които тя не иска да говори. Все едно, преди шест години в селото внезапно се появил този австрийски турчин, може би имал роднини там, Лале не знае това, във всеки случай й предложил работа. Във Виена. Като келнерка. Не му мислила дълго. Вече във Виена разбрала, че няма да работи като келнерка, а като проститутка.

"Още си спомням първия клиент – разказва Лале. – Австриец, момче на моята възраст. Не говорех немски и с жестове се опитах да му обясня, че не искам да правим това, за което е дошъл. Нищо не помогна и трябваше да "го" направя. Между другото момчето хич не беше лошо. Толкова бяла и нежна кожа не бях виждала никога по-рано. Но въпреки това се чувствах като пречупено лале. Хехе, виж как се получи… После два дена само ревах. Но накрая спрях, защото схванах, че с плач доникъде не се стига. С реване пари не се правят, най-много да те заболи главата. Да не говорим, че в България бях оставила сина си, налагаше се да работя и да му пращам пари. Нали казват, че човек трябва да мисли все позитивно…"

Първите шест месеца Лале живее при същия турчин, той й осигурява ядене и джобни за цигари. Всичко, което спечели, тя е длъжна да му предостави до цент, в края на седмицата той й дава още 100 евро, които тя изпраща в България. Но изведнъж той почнал да става агресивен, да я бие, да изисква от нея повече клиенти и съответно повече пари. Лале търпяла така три месеца, но чашата преляла и го издала в полицията. Мъжът е осъден на шест години затвор за сутеньорство и търговия с хора. Лале била свободна, можела да се върне в България. Но не пожелала. Видяла възможност да работи самостоятелно. Като проститутка.

"Това са най-лесните пари, които човек може да изкара на тоя свят. Защо да не използвам ситуацията? Вече си имах клиенти, бях разработила терена…" А какво ще се случи, когато един ден сутеньорът излезе на свобода? Лале не иска да мисли за това, той е един от мъжете, за които тя не иска да мисли. "Навсякъде има лоши хора, но защо трябва да си развалям настроението, като мисля за тях? Никога повече няма да позволя на който и да е мъж да определя живота ми!"

Междувременно Лале се запознава с друг, по-добър мъж. Айджан също е турчин с австрийско гражданство. Той подписва в полицията, че ще се грижи за Лале, за да може тя да получи разрешение за пребиваване във Виена. И наистина се грижи за нея. Плаща й курс по немски. Днес Лале говори малко немски – достатъчно, за да се разбира с австрийските мъже. Това носи повече пари. Айджан й предлага да се премести да живее при него, но Лале отказва. Никакви чувства, никакво привързване.

"Айджан не ми е сутеньор, а само добър приятел – обяснява тя. – Всеки има нужда от човек, с когото да си поговори."

Клиентите на Лале невинаги искат секс. Някои също търсят човек, с когото просто да си поприказват. "Турци, австрийци… всички са един дол дренки. Повечето мъже имат проблеми в службата или с жените си. И търсят някого, който да ги изслуша, който да им обърне внимание. Правя се, че ги слушам, в действителност хич не ми пука за живота им. Но какво да правя – такава ми е професията."

На мъжете, които искат секс, Лале поставя едно-единствено условие. Да са с презерватив. Който не ще, да си ходи. Клиентите я намират в кафето. За да проституира на улицата, е длъжна да се регистрира в специална служба на общината. Може да го направи без никакви проблеми, но не иска. Работи нелегално най-вече от страх, че роднините й в България щели да узнаят какво точно прави във Виена. А хората в селото й знаят, че е келнерка.

След срещата в кафето Лале води клиента в близкия хотел. По Гюртела има много хотели за такива цели. На рецепцията мъжът плаща 36 евро за три часа. Но обикновено двамата не остават заедно повече от 40 минути. Много мъже са готови още на петнайсетата минута. "Затварям очи и го оставям да прави каквото си ще. Нямам никакъв емоционален контакт с него. Разбира се, че имам и редовни клиенти, но и към тях не изпитвам нищо. Жена, която работи на поточната линия и прави обувки, също не изпитва никакви чувства към обувките, нали?"

Лале не се страхува от мъжете – че някой от тях може да почне да я бие или измъчва по друг начин. В хотела има система за сигурност, ако се получи неприятна ситуация, трябва само да натисне едно копче и веднага ще пристигне служител от рецепцията. "В това отношение Австрия е много по-сигурна страна от България. Хората си имат традиции и ги спазват", казва тя.

Тарифата й е 50 евро за един път. Достатъчно, за да финансира живота си във Виена и да изпраща всяка седмица по 500 евро за България. Месечно изкарва четири пъти повече, отколкото професор в Софийския университет. Лале не знае тази сметка, но въпреки това е доволна от доходите си. "Никой досега в моето семейство не е заработвал толкова много", хвали се тя. Парите изпраща на майка си. С еврата от Виена семейството си е построило вече двуетажна къща в селото край Варна. Според доклад на Световната банка през 2007 г. в България от САЩ и Западна Европа са влезли над 2 милиарда долара. Предполага се, че сумата е по-голяма, тъй като са отчетени само официалните банкови преводи. Лале също има своя малък дял в общия паричен поток.

"Аз работя заради сина си", казва тя и показва на познатите си в кафенето снимка на малкия, която е направила с мобилния си телефон. Веднага след снимката на миниатюрния дисплей тръгва порноклип. Всички се смеят, Лале също. "Такъв е животът, суров, трябва да се научиш да свикваш и издържаш на каквото ти сервира съдбата", обобщава тя и внезапно със сериозен глас пита дали някой скоро ще пътува за България. Най-добре с кола. Иска да изпрати едно детско колело и детски костюм. В края на месеца синът й има рожден ден. Търси се човек, който да отнесе подаръците.

Ще разкаже ли някой ден на сина си какво е работила във Виена? Не, в никакъв случай! Той не бива да научава това. Все някога тя ще престане с тази работа и ще се върне в родното си село. Дотогава ще е спестила достатъчно пари. Обаче има едно желание: иска един ден да покаже на сина си Виена. Спирките на метро 6: Талиящрасе, Бурггасе, Вестбанхоф, Гумпендорфер щрасе, онази част от града, която така добре познава. В края на краищата Виена е хубав град, нали…

(Изследването е правено през март-април 2008 г. по време на престой в рамките на програмата Writers in Residence на КултурКонтакт – Австрия. Текстът е публикуван и във виенския седмичник "Ди Фурхе" в четвъртък, 12 юни т. г.)

Жанина Драгостинова
Материал на e-vestnik.bg