Виена и нейните българки: Диана Стоева

Голямата математика отведе Диана Стоева от Горна Оряховица до Академията на науките във Виена

Автор: Елена ВЕЛКОВА

Публикация на www.regnews.net

Магията на числата пленила Диана Стоева още преди да тръгне на училище и никога в детството си тя не е имала колебание кой път ще поеме след него. Единствената й мечта била математиката и голямата наука. Дори другата си голяма страст – народните танци, тя обяснява пак с математическите закономерности, които открива в българските неравноделни ритми.
Любимата наука отвела Диана до много места в Европа, но от няколко години се е установила във Виена.

Работи в Австрийската академия на науките и преподава във Виенския университет теория на фреймите. Заедно с това ръководи и школа за български народни танци в столицата на валса.

Диана е родена в Русе, но е израснала в Горна Оряховица, където се установили родителите й – учители и двамата. До 7-ми клас е учила в I ЕСПУ „Георги Измирлиев”. Класната й от 4 до 7 клас Тодорка Стоева била една от първите, които я запалили по преподаването. Математичката била добър, но и строг учител. Пример за човек, който вдъхва респект, но и любов в учениците си. Малката Диана вече била проявила своята любов към математиката, а Тодорка Стоева поощрила и насочвала даровитото дете.

Следващата стъпка била ПМГ „Васил Друмев” във Велико Търново, където също попаднала на добър преподавател – Тодор Величков.
Завършила училище по време на промените в началото на 90-те години на миналия век. По онова време можело да се кандидатства само на две места, а на мода била икономиката. Някои се опитвали да я убеждават, че трябва да пробва с икономика и математика.

Тя обаче била категорична, че иска да се занимавасамо с чиста наука.

Кандидатствала в София и Пловдив. Приели я и на двете места, но тя избрала столичната Алма Матер. Успоредно взела и педагогическа специалност, макар че още тогава била наясно, че не се вижда като учител в средното училище. Но пък преподаването на студенти й било интересно и започнала да води упражнения на долните курсове още преди да завърши университета.

Дипломирала се, веднага била взета за хоноруван асистент и започнала докторантура. През 2002г. станала редовен асистент в УАСГ – Университет за архитектура, строителство и геодезия, където впоследствие успешно издържала конкурс за доцент.

Още като докторант участвала в различни конференции и на една попаднала на темата, която я занимава и днес. Теорията на фреймите била нещо ново за математиците в България, а Диана Стоева имала късмета да се запознае с нея от един от най-добрите – Оле Кристенсен от Дания. За неин късмет изникнала възможност да кандидатства за стипендия по „Еразъм” и така тя се озовала в Копенхаген, за да работи с Кристенсен.

Съвсем за лаици обяснено фреймите са специален вид системи, които се използват за обработка на звукови сигнали и изображения. Те например позволяват стабилен пренос на сигнали. Сигналът се трансформира в редица от числа с помощта на даден фрейм и за разкодиране се използва дуален фрейм, осигуряващ перфектно реконструиране. На практика при пренос на кодираната информация може да се появят смущения (загуба или малка промяна на някои от числата), но точно използването на фрейми позволява разкодираният сигнал да бъде много по-близък до оригинала. Това е благодарение на неравенствата, които характеризират фреймите – те гарантират, че близки редици от числа отговарят на близки сигнали и обратно.

Такива неравенства се появяват като свойства на друг вид системи в трудове на руската математичка Нина Бари още през 40-те години на миналия век, а се използват за въвеждането на фреймите през 50-те години от Дъфин и Шефер.

Сериозно по фреймите започва да се работи чак през 90-те години и на практика Диана е пионер в тази тема не само в България.

Да правиш чиста наука в България не е лесно, уверила се математичката още в първите си години след университета. Българските ВУЗ-ове нямат бюджет, за да участват техните учени в международни конференции и така да общуват с колеги от цял свят, без което израстването в науката е невъзможно. „Аз имах късмет да срещна хора, с които да работим заедно по теми, които ме интересуват.

Може би пътят ми е предначертан от Бог, но винаги съм получавала възможност да продължа напред, дори когато съм срещала препятствия и трудности, казва Диана.

Научната й дейност е свързана с хора от други държави и контактите с тях са й отваряли нови пътища. Колежка от Македония, с която се познават от конференция в Сърбия, например й съобщила за проект, свързан с фреймите в Австрийската академия на науките. Диана кандидатствала и спечелила място. Шест месеца работела по проекта във Виена, шест месеца преподавала в София и междувременно пътувала често и до Сърбия, където също я канили на научни обмени. И така няколко години без грам лично време, но пък с много напредък в науката.

През 2013 г. обаче УАСГ променя политиката си и отказва да я пуска за 6 месеца в чужбина. По същото време пък започвал нов 6-годишен проект в Австрия. И тя трябвало да избере – да остане само като преподавател в София или да замине и да прави само наука.

Изборът бил труден не за друго, а защото не искала да скъсва връзката си с България. Но желанието да прави наука предопределило решението. Заминала и вече шест години живее във Виена.
„В началото ми беше криво, но сега съм благодарна. Това тичане беше убийствено, едва ли щях да издържа много дълго. Сега съм постигнала някакъв баланс между нещата, които харесвам”, казва Диана Стоева.
Освен че работи в Академията по нов проект, тя преподава във Виенския университет, където фреймите вече се изучават като избираем курс от студентите.

Така че съчетава двете си любими неща – науката и преподаването. И не по-маловажно е, че намира време и за другата си страст – танците.

Започнала още от шестгодишна да играе в ДЮФА „Гусларче” при Никола Събев, а след това пеела народни песни при Петър Ризов. Докато била в ПМГ, прекъснала за малко, но като студентка се записала в танцов състав към едно софийско читалище. И малко на шега, след като някой й подметнал, че може да се занимава с танци професионално, тя взела, че изкарала следдипломна квалификация по Български танци и дори водела часове в едно училище и помагала в читалището.
Има интерес не само към българските танци. Където и да отиде, опитва да изучи местните ритми. Чрез танците опознаваш много по-лесно културата на другите държави, убедена е Диана Стоева. В Дания решила да изучи местните танци и дори стигнала до концертни участия с групата, в която се записала. Докато била в Сърбия пък забелязала, че срещу Математическия факултет е залата на местен танцов ансамбъл и била приета радушно на техни репетиции да обменят опит с български и сръбски танци. „Имам много добри приятелства и хубави спомени от участията си в тези групи”, споделя горнооряховчанката.

Когато се установила във Виена, започнала да издирва някаква местна група за австрийски танци, но вместо това попаднала на сдружение „Български ритми“. Включила се да танцува, още докато времето й се разделяло между Виена и София, а когато се установила за постоянно, я поканили да помага в състава.

Приела и се впуснала с цялата страст, на която е способна. Групите се увеличили, направили и група за деца. Два пъти в месеца пък отскача до Братислава, където води състав в българското училище и където ученици й са повече словачета, отколкото българчета.

„Не мога без танци. Така главата ми си почива най-добре от математиката”, смее се Диана Стоева. „Отговорно е, дори натоварващо в определен момент, отнема много време, но пък дава и много радост”, казва още тя.

И съвсем сериозно обяснява, че всъщност двете й любими занимания имат много общо.

Музиката е математика и науката за числата най-добре обяснява ритъма на танците и много помага при усвояването им, категорична е Диана.

След кратката ваканция за Коледа и Нова година в Горна Оряховица, тя отново се връща към математиката и танците във Виена. „Човек не може да е сигурен как ще се развие животът му. Аз самата се убедих колко изненади могат да ти се случат, които не си планирал и да те поведат по нови пътища. Така че не казвам никога, но засега не мисля за връщане в България. Моят път е науката, а Академията и Университетът във Виена ми дават възможност да вървя свободно по него”, казва Диана Стоева.


Публикация на www.regnews.net

Автор: Елена ВЕЛКОВА


Прочетете също: