“89 пътя на миграцията” е изложба, която цели да пресъздаде необятния свят на българската диаспора през призмата на 89 българи, избрали да живеят в чужбина, които чрез любим предмет и кратка история ще разкажат своя път зад граница.
Включи се и ти
Изложбата ще представи 89 предмета, всеки един предоставен от наши сънародници, които са напуснали пределите на страната след промените през 1989 година. От 11 до 20 юни те ще бъдат изложени в галерия “Portrait” в София, а през септември една част ще заминат за Гърция, където ще бъдат изложени заедно с подбрани експонати от други изложби в още четири държави, обединени под шапката на проекта Outcast Europe по програма “Европа за гражданите 2014 – 2020” на Европейската комисия.
Всеки един от вас може да се включи като изпрати три снимки и кратка история на предмет, който символизира пътя му в чужбина или е тясно свързан с България и го пренася в нея и до днес. Условието е да живеете в чужбина и да сте напуснали България след 1989 година. За да участвате, просто попълнете формуляра до 15 април:
89 пътя на миграцията – формуляр за участие
За идеята на проекта, реализацията на изложбата и силата на носталгията говорим с Димитър Димитров, който заедно със сайта uspelite.bg подготвя “89 пътя на миграцията”.
Снимка: Николай Николов / Blindspot Bulgaria
Как върви подготовката и какви предмети ви изпращат хората?
На този етап повечето предмети са по-скоро носталгични. Насочват към една връзка с родината, която притежателите им не са изгубили. Едно от основните послания, които искаме да отправим е, че живеем в свят и време, в което границите между тук и там се размиват. Разделението между българи в България и българи в чужбина става все по-ирелевантно.
Как се стигна до реализирането на проекта и в какви етапи ще протече той?
Проектът е международен, в него участват организации от шест държави – Гърция, България, Македония, Сърбия, Унгария и Чехия, като във всяка една от тези страни ще се осъществи съответната изложба. Първата ще е в Чехия. Докато предметите са изложени, един микробус ще обикаля съответните държави и ще събира по няколко експоната от всяка. Финалната изложба ще е една пъстра съвкупност от изминалите пет. Тя ще в Гърция и се планира за септември.
До 15 април очакваме от нашите сънародници в чужбина да заявят желанието си да изпратят предмети като попълнят онлайн формуляра, който сме създали. След това ще им дадем обратна връзка и ще организираме транспортирането на предметите за изложбата, която ще бъде открита в София на 11 юни и ще продължи до 20-и в концептуалното пространство “Potrait”. На пръв поглед логистично изглежда сложно, но ние с екипа от uspelite.bg ще транспортираме предметите до България възможно най-лесно, бързо и евтино. Включително ще се погрижим и те да бъдат върнати на техните притежатели след края на изложбата.
Думата “миграция” провокира доста поляризиращи емоции в днешно време. До каква степен мигрантската криза провокира идеята за изложбите?
Контекстът на думата “миграция” в България е малко по-различен от този в Унгария и Чехия. Затова организациите в Унгария и Чехия ще имат по различен фокус, в който ще попадне и мигрантската ситуация в днешни дни. Там ще има и предмети, които принадлежат на имигранти от Близкия изток и Северна Африка. Не е изключено, в зависимост от това какъв брой предмети съберем, ние също да изложим такива, които принадлежат на имигранти и бежанци, които са се установили в България. Имаме го като идея, предстои да го обсъдим и да решим как да го реализираме.
Ти също си живял в чужбина. Какъв е предметът, който би избрал?
Още когато се съгласих да бъда част от този проект си зададох същия въпрос. Отговорът е много сантиментален и емоционален от мен. Имам една стара и вече много изстрадала плюшена играчка, една мишка, която ми е подарък от моята леля, емигрирала преди много години в Полша. Нея съм я виждал 7-8 пъти в живота си, но мишката си я пазя, тя е мой спътник на всички места, на които съм бил, във всяка една от 25-те държави, в които съм пътувал, както и в Германия и Англия, където съм живял. Осъзнавам как наистина има такива сантиментални предмети, които ни служат като ключ за една друга реалност, едно друго място, от което сме тръгнали или пък в което искаме да стигнем. Пътят никога не приключва за нас, той е и вътре и отвъд нас.
Кога се сещаше за него?
Когато бях във Великобритания получих една от онези ужасни новини, които не искаш да чуваш, където и да си. Тогава всичко около мен, което ми напомня за дома и за близките ми, ми послужи като своеобразна подкрепа. Винаги когато се будиш на хиляди километри от дома, има тези малки предмети, малки послания, които те пренасят обратно на това място, където са твоите близки, където винаги ще има какво да дадеш и какво да получиш.
Какво е носталгията за теб?
Носталгията е нещо изключително лично. При едни хора с по-негативни нюанси, но при други носталгията може да има една малко по-позитивна нотка на нещо, което предизвиква усмивка на лицата ни. За мен образът на България, когато съм бил далеч от нея, винаги е бил изключително пъстър и позитивен, той е бил нещо, към което съм гледал с надежда, вяра и любов, че ще се завърна тук и ще живея щастлив и спокоен живот. Всеки един от нас днес е свободен да избере какво е носталгията за него и каква е връзката, която иска да има със своята родина.