Нека ти разкажа за Виена! Но не за тази Виена от туристическите брошури, нито пък за тази от приказките, нито за тази с огромното културно и историческо минало….a за моята Виена, която е пъстра и многолика – понякога нежна и приласкаваща, като майчина ръка, понякога мръсна и безцеремонна, като френска шантонерка от миналото. Друг път е строга и справедлива, дори малко жестока. Тя е като жив организъм, който диша, чувства и се развива, който следва своите правила и закони, и на теб не ти остава нищо друго, освен да я обикнеш и приемеш такава, каквато е!
BGKontakti – директен контакт с българските експерти и специалисти във Виена
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
Дойдох във Виена преди годинa. Все още нося тежкия багаж на миналото си в България и неминуемо все още правя сравнения, за което те моля да ми простиш. Първото, което ми направи впечатление (не знам дали си обръщал внимание), на влизане в града има една огромна табела, на която пише, че Виена разполага с 1,731 милиона мозъци. Да, точно така – мозъци. Това не са просто жители, това не е поредната бройка от статистическото преброяване, това са двигателите и инициаторите на случващото се във Виена. Това са хората с право на глас. Това са ЛИЧНОСТИТЕ! Този град възпитава личности. Той дава права, изисква от всеки да поеме отговорност за действията си, вярва в своите жители и по един непринуден начин им нашепва поощряващо – ти можеш, ти си мозъкът! Тогава се замислих, че на нас българите винаги ни е липсвала тази вяра. На нас винаги ни е повтаряно, че сме рая, че сме стадо. При нас винаги всичко интересно е „строго забранено”. Ако си различен от тълпата, ти ставаш неудобен. Забелязал ли си, че в България, ако направиш комплимент на жена за дрехата ѝ например, тя няма да отговори с простичкото „Благодаря”, а ще започне да ти обяснява всъщност колко е стара и колко демоде. Ако попиташ някой как е, той няма да отговори с „Добре, благодаря”, напротив – при нас винаги всичко е горе-долу и няма как да изпуснем повода да се оплачем. И това робско мислене, този страх, че „прекаленото хубаво – не е на хубаво”, според мен се дължи на липсата на вяра, както в нас самите, така и на вяра в другите. А тук, във Виена вяра да искаш! А веднъж повярвал, човек е способен на всичко.
Виена има и своята тъмна страна, но и тя е част от чара и обаянието ѝ. Аз живея (както казва един мой близък приятел) в квартала на пингвините. Без да искам да обидя никой разбира се, приликата просто е очевидна. В началото за мен това беше, как да кажа, лек шок. Уж се намирах в Централна Европа, а всъщност имах чувството, че квартирата ми е някъде между Истанбул и Белград. Слушах последните сръбски хитове, с които мой комшия ежедневно поздравяваше цялата сграда. Разбрах, че Булгаристан, всъщност е България на турски, а не просто иронично определение. Обраха ме два пъти: първия път – мазето, при втория ми взеха колелото от общото помещение за колела. Сега ще ме попиташ: „Е какво точно ѝ харесваш на Виена тогава?” Ми как какво: на комшията със сръбските хитове, ентусиазмът приключва винаги точно в десет, без изключение и няма неприятни изненади от типа на чалга в два часа през нощта; турчинът, който ми отвори очите за Булгаристан, всъщност се оказа страхотен приятел, на когото можеш да разчиташ за всичко (и освен всичко друго е копие на Робърт Де Ниро), а застрахователната компания ми възстанови всички щети от кражбите без да се пазари и за цент – е как да не обикнеш Виена! Е, вярно, първоначално изглежда страшно, но дори в този хаос от култури, нрави, обичаи и религии е изграден приличен ред. А дали това ни очаква по принцип, дали не е това човекът от бъдещето!? Космополит, човек на света, който се адаптира и интегрира към всякакви условия и условности. Най-хубавото на Виена, приятелю, са хората…
Полезно: Приказки за Виена: Тортите Сахер
Когато си тъжен и самотен, просто те е погнала носталгията, или ти липсват приятелите, излез на бар. Ако през деня забързани хората не ти обърнат внимание и се почувстваш сам сред многото, то повярвай ми вечер деловата маска от лицата им изчезва и под нея ще откриеш толкова топлина и човещина, че няма да ти се вярва. И няма значение от къде си и какъв е майчиният ти език или материалният ти статус, само ти ще бъдеш важен, стига да си познал себе си, стойностите си и човешките си качества. Стига да имаш поне малко самочувствие, те ще повярват в теб, както Виена вярва в тях.
Това е, приятелю, Виена през моите очи. За другата – много е изписано в информационните брошури и туристическите гидове. Но когато се качиш в градския транспорт и видиш как възрастен мъж прави място на млада бременна жена, само защото тя носи бъдещето, или уличен артист, как улавя вятъра със сапунени мехури, за да накара децата да се усмихнат, или просто се разходиш до Щадтпарк, за да нахраниш патиците, които са господарите на езерото, необезпокоявани от никого, тогава ще се влюбиш в моята Виена и ще повярваш в доброто и в хората!
Публикация: списание “Виена нашият град”
Автор: Елица Биджева
Прочетете също: