“233 метра между живота и смъртта” – последните удари на едно голямо сърце

Денят е 24 септември 2017 година. Михаил и Теодора Балабанови се подготвят да поставят два световни рекорда – за най-дълбоко гмуркане на двойка и на жена. Всичко върви по план до 42 метър на връщане към повърхността, където всичко се обърква фатално и Теодора губи живота си.

Към този момент дните й са преброени, тя страда от скоротечен рак. Това гмуркане е нейната лебедова песен. Теодора обаче не знае за диагнозата си, защото тя става ясна едва след аутопсията на тялото й след нейната трагична смърт. Съпругът й Михаил е категоричен, че тя е поставила рекорда, но заради настъпилата смърт по време на опита, той няма да бъде признат.

Главният редактор на вестник “168 часа” Слави Ангелов разказва разтърсващата история за смелостта, борбата и мечтите – историята на Теодора и нейното последно гмуркане.

Филмът “233 метра между живота и смъртта” разказва за трагичното последно гмуркане на Теодора. Как се запозна ти с тяхната история – на Теодора и Михаил?

Във филма разполагаме с видеозаписи от различни камери, които показват подготовката и всичко, което се случва с тях под водата до момента на инцидента. С Михаил се запознахме след инцидента. Аз се занимавам с free driving (свободно гмуркане – б.а.) и реагирах много емоционално на тази история. Свързах се с Михаил, който тогава още беше в болница в Солун и беше в шок след всичко, което се беше случило. Тогава решихме да направим този филм, за да може това, което е постигнала Теодора, да бъде разказано.

Ти се заемаш да разкажеш тази история. Как могат да ти помогнат читателите?

Журналистът Слави Ангелов разказва историята на Теодора Балабанова във филма „233 метра между живота и смъртта“.

Ние сме заснели всички материали след четири пътувания в Гърция. Присъствахме на много силно емоционален момент, когато най-близките й, сред тях също водолази, се сбогуват с нея в последното й гмуркане. Това се случи в края на октомври, когато Михаил разпиля праха й край остров Келифос, където те са водели своите курсисти.

В момента сме в етап на постпродукция и разчитаме на подкрепа. Започнали сме кампания в една онлайн платформа, където събираме средства за довършването на филма, но също така за издаването на книга на Михаил, която е учебник за техническо гмуркане на големи дълбочини. Надяваме се, че хората с малки или големи суми да ни подкрепят, за да направим така, че да не бъде забравено това, което постигна тази много смела жена.


Подкрепете филма “233 метра между живота и смъртта”
в платформата за съвместно финансиране indiegogo


Какво всъщност е постигнала Теодора, как протича този ден 24.09.2017 г.?

Седмица преди инцидента те правят едно много успешно гмуркане на 203 метра в същия залив, в който се случва и инцидентът. Това представлява световен рекорд за гмуркане в открити води за жена. Рекордът принадлежи на една южноамериканка, но тя се гмурка в сладки води, където условията са много по-различни и леки.

Теодора и Михаил решават да са първите в света, които да запишат рекорда си с камери. Много от предишните рекорди са поставени под съмнение, тъй като се отчитат с един часовник-компютър, който записва информацията от гмуркането – дълбочината, която си достигнал, времето и т.н. и свидетелите, тези, които стоят на лодката, и водолазите от поддържащия екип, които те посрещнат по време на гмуркането, но не достигнат до такава дълбочина. В техния случай от видеото се вижда как всеки един от тях има такъв часовник-компютър и камери на главата си. В света дотогава е имало само две камери, които могат да издържат на такава дълбочина без да се пръснат. Видеото от гмуркането може да се види във филма.

Къде може да бъде видян той?

Той още не е готов. Това, което направихме ние, са множество интервюта с главните действащи лица. Най-ценен е разказът на Михаил, разбира се, и на поддържащия водолаз Даниел Крилов, който ги посреща на 40-ия метър. На 60 метра ги посреща мъжът, който държи рекорда за най-дълбоко гмуркане, Паскал Бернабе, той се е гмуркал на 330 метра дълбочина. Крилов е поддържащият водолаз, който изкарва Теодора на повърхността. Когато тя стига на 42 метър, губи ориентация, вади регулатора с въздух от устата си, не отвръща на знаци и сигнали. Намира се в едно състояние, което се нарича “вертиго”.  Крилов я изкарва на повърхността по сигнал на Михаил. Когато обаче пропуснеш една близо четиричасова декомпресия при подобно гмуркане, тогава е почти сигурно, че това ще доведе до смърт, но е бил единственият шанс тя да оцелее.

Защо се изпълнява тази декомпресия всъщност – заради налягането?

При дълбочинни гмуркания, които се правят с бутилки, има три основни неща – дълбочината, газовете, които се дишат, и времето, в което се развива действието. Проблемът се състои в това, че газовете променят своите свойства в зависимост от налягането. Въздухът по принцип съдържа 21% кислород, а останалите е основно азот. Кислородът под 60 метра става силно токсичен, азотът пък може да бъде опасен също, защото може да предизвика азотна наркоза. Това е състояние, в което човек започва да се чувства еуфорично и да предприема действия, които често застрашават живота и могат да са фатални. Затова се правят т.нар. газови примеси, при които в подобни гмуркания първо започва да намалява кислородът в бутилките, след това и азотът. В най-голямата дълбочина бутилката съдържа основно хелий, под 10% кислород и под 10% азот. След това, при връщането нагоре, има обратния процес – намалява хелият и се увеличават кислородът и азотът.

Много са важни тези смеси, които много дълго време се подготвят по време на изготвянето на плана на гмуркането. Газовете в кръвта се разширяват от рязката промяна на дълбочината и ако излезеш рязко, тези газове се превръщат в мехури, които се разширяват и буквално могат да разкъсат тялото ти, а преди това ти да получиш инсулти и инфаркти. Трябва да се съблюдават две неща – времето, в което се излиза, за да може да се отлагат тези мехури, и да се спазва предварително зададения план от газови смеси, които се вдишват на различните дълбочини.

Всъщност Михаил излиза с нея, как преживява той?

Не, ако Михаил беше излязъл с нея, той също ще загине. С нея излиза вторият поддържащ водолаз. Всъщност когато изважда Теодора на повърхността, Иван Киров, който е син на отвлечения преди време бизнес Киро Киров, чиято функция е била в случай на инцидент, да ги изкара възможно най-бързо на повърхността, й прави изкуствено дишане, докато лекарят, който е на лодката, й прави сърдечен масаж. Това продължава почти час. Тя най-вероятно е загинали още във водата, но при тези манипулации, които се извършват, много често се оставя впечатлението, че човекът дава някакви признаци на живот. Когато пристига линейката на брега, става ясно, че тя е мъртва.

За Михаил настъпват най-тежките часове в неговия живот, това са четири часа ад, както той ги описва. Докато е под водата, той първо преживява смъртта й, второ, самият той също става жертва на това вертиго, в което започва да губи усещане за пространство. Михаил е спасен благодарение на това, че дълбочината постепенно намалява и заради намесата на екипа от поддържащите водолази. Накрая той излиза с три пъти над допустимото количество кислород в кръвта. В болницата са се чудили как е останал жив.

Аз смятам, че той оцелява, защото нейният организъм се оказва много по-неподготвен от неговия. Това, което прави историята още по-драматична е, че по време на аутопсията става ясно, че Теодора всъщност е била болна от скоротечен рак и са й оставяли няколко месеца живот, нещо, което нито тя, нито той са знаели.

Михаил ще продължи ли да се гмурка?

Да, той трябва да продължи напред и това, което в момента го крепи, е работата.

На какво те научи тази история?

Това е една история за една крехка на пръв поглед жена, която тежи 47 килограма, но се гмурка с екипировка, която е общо 168 килограма. Както е малка на пръв поглед, тя е била с много голямо сърце и много упорита в преследването на голямата си мечта. Въпреки че този рекорд няма да бъде признат от Гинес заради нейната смърт, тя постига мечтата си. Заради хора като нея, светът се движи напред.

Накрая искам да те попитам и като човек, който се гмурка: Водата е много силен персонаж, дори и във фолклора, както като помощник, така и враг на човека. Къде откриваш ти магията на морето?

Интересното е, че в българския фолклор няма почти нищо за морето. Имам една теория, че причината за нашите неуспехи е, че в годините ние не сме имали такъв интерес към морето и не сме пътешествали като другите народи. При спорта, който аз практикувам, се гмуркаме без кислородни бутилки. За мен той е много истински, промени ме много, накара ме да се науча да приемам поражения, че не всяка битка е моя. Научи ме на търпение. Научи ме как да дишам.