Информационният портал за Австрия

Ирина Христова: Българските студенти учат в чужбина, защото искат да се докажат

Ирина Христова е родена през 1972 г. Завършила е Международни икономически отношения в УНСС. Преди да основе фирма "Интеграл" е била преводач в няколко фирми. В момента е управител на фирма "Интеграл", която всяка година е организатор на проекта "Световно образование", който оказва съдействие на българските кандидат-студенти, които желаят да получат висше образование в чужбина.

- Г-жо Христова, от колко години съществува проектът "Световно образование"?

- От осем години и основната цел, с която го създадохме, беше повече млади хора да получат информация относно възможностите за образование в чужбина, така че да направят своя информиран избор.

- Наскоро проектът проведе поредното си изложение. Колко чуждестранни университета взеха участие и от кои страни?

- В рамките на тази академична година бяха проведени две издания на проекта. Общо присъстваха над 80 университета. В наскоро провелото се издание през февруари имаше 40 университета, предимно от Великобритания, Холандия, Дания. Имаше от Испания и от Италия, но предимно частни университети. По принцип в есенното издание присъстват повече британски университети поради сроковете за кандидатстване, тъй като януари е крайният срок за подаване на документи за Англия, а през февруарското изложение по-голям интерес има към холандските университети от тези, които все още не са избрали университет за настоящата учебна година.

- Какъв е процентът на българските студенти, които желаят да получат образование в чужбина?

- През последните години отбелязваме увеличение на броя на посещенията на проект "Световно образование", което показва, че много хора събират информация и възрастта им вече е 10-и - 11-и клас, което значи, че те отдавна правят своя избор. Това се вижда и при увеличаващите се бройки; тази година кандидатурите, които сме обработили само за Великобритания, са с около 18 процента повече. Това е една тенденция, която е характерна за цяла България. Предполагам, че и за останалите държави тенденцията за ръст ще се запази. През годините през проекта "Световно образование" са минали над 10 000 заинтересовани. Само в рамките на тази година физически на изложенията присъстваха над 5000 кандидат-студенти. По принцип към проекта "Световно образование" има регистрирани над 10 000 желаещи, но колко от тях ще заминат в чужбина вече е въпрос на личен избор.

- Това означава ли, че младите хора смятат, че образованието в чужбина е по-качествено от нашето?

- За тях образованието в чужбина е нещо не само по-различно, но и по-вълнуващо. Интересно е, че често има дискусии къде е по-добре да учиш. Едната част от хората, които остават в България, наричат тези, които заминават да учат в чужбина изменници, а тези, които заминават съответно се опитват да докажат, че там не е по-лесно, а напротив - по-трудно. Интересно е, че кандидатствалите в България смятат, че това, че тук са приети с изпит, както беше до миналата година в повечето университети, ги прави по-качествени студенти. Но дали накрая това ги прави знаещи студенти е вече друг въпрос. Тези, които избират да учат в чужбина, го правят предимно, защото има нови специалности, които тук все още не са разработени и за които няма преподаватели с нужната подготовка. Също така една от причините е, че чуждите университети имат много силна връзка с бизнеса, много от преподавателите реално вече са работили това, което преподават. Всеки университет има определен брой преподаватели, които идват от бизнеса, за да предадат именно тази връзка с реалния живот. Има много стажове и практики, които са задължителни и са контролирани от университета, а знаем, че българските ученици с нетърпение чакат да пораснат и още в първи курс много от тях започват да работят успоредно с ученето. Това е нещо, което в България не е контролирано от университета и влияе на качеството на образователния процес до такава степен, че всъщност студентите не могат да посещават лекции и изпускат материал и после наваксват с четене на книги, което обезсмисля образователния процес като цяло. Западните университети, особено в Холандия и Дания, предлагат на студентите още от първи курс да направят практики по специалността, които са контролирани от учебния отдел на университета и са пряко свързани с изучавания материал. Така желанието на студента да започне работа, макар и не такава, с която да се издържа сериозно, а да се подпомага, е свързано с учебния процес и помага научената теория да бъде видяна от практически аспект.

- Към кои страни се насочват най-често българските студенти?

- Според мен традиционно интересът към Великобритания е най-висок, тъй като това е държавата в Европа, която от най-дълги години предлага качествено образование на английски език. Все пак болшинството, завършващи гимназия, владеят английски език. През последните години други държави също разработиха програми на английски език като Холандия, Дания, Швеция, Норвегия, но там са в отделни специалности. Вече почти всяка специалност може да се изучава на английски език в друга държава, а не само в Англия. Интересно е, че в Дания животът е малко по-организиран, отколкото на нашите студенти им се харесва и въпреки че образованието е безплатно, то не печели тълпи от привърженици, защото там липсва този типичен купон за студентските години, което не може да се каже за Холандия. Там освен сериозното образование и студентската среда е много приятна. Ние всяка година правим конкурс за писане на есе на тема "Защо реших да уча в чужбина" и от участниците разбираме, че освен качеството на образованието, те всъщност искат да видят дали могат да се справят сами. Желанието за самостоятелност и за доказване е също един двигател и това по-късно се оценява от работодателите, защото завършвайки в чужбина, един студент не само е доказал себе си, а е доказал, че е придобил качества да се справя в нова среда и да общува на европейско и световно ниво.

- Кои специалности са най-предпочитани?

- Всяка година правим една класация за броя записвания. Докато преди повечето хора избираха една или две групи и винаги задължително беше "Бизнес" и други икономически специалности плюс нещо свързано с "Връзки с обществеността", "Журналистика" или "Медии" или "Бизнес и финанси", през тази година запитванията бяха за малко по-широк кръг от групи, което е добре, тъй като броят на хората, заминаващи да учат специалности с бизнес насоченост, беше много голям. Откакто влязохме в икономическа криза пазарът на труда не само у нас, но и навсякъде показа, че завършилите тези специалности не си намират много лесно работа. По-скоро се търсят хора със специфични умения. Тази година имаше интерес към доста инженерни специалности, доста специфични специалности в областта на агрокултурата, екологично и биопроизводство, животновъдство. Засилва се търсенето към точните науки, има търсене в областта на специализациите и медицината. Кандидат-студентите се интересуват и от "Мода", "Архитектура", "Събитиен мениджмънт", "Проектов мениджмънт".

- Завършилите кои специалности имат най-големи шансове за реализация?

- За реализация най-голям шанс имат всички завършили в сферата на инженерните науки. ИТ, инженерни специалности, софтуер програмиране, анимационни игри, 3D, въвеждане на технологии в бизнеса, мрежи, информационни системи, строителни технологии, тези специалности, които са свързани с разработвенето и внедряването на високи технологии в производството, екологични специалности, екология, свързана с бизнеса и по-скоро приложение на екология в бизнеса, възобновяеми енергоизточници. Все по-малко намират реализация хората, учили в сферата на художествените специалности, но тук отново остава въпросът за това доколко те имат дарба в тази област или са просто подизпълнители.

- Предлагат ли се някакви стипендии за желаещите да получат образование в чужбина?

- Проектът през тази година няма много стипендии, защото се разрази битка между университетите да запазят бройките и местата за студенти, така че допълнителното финансиране за някои универститети дори беше спряно. Има финансови помощи, които могат да се ползват в размер до 1000 лири за Великобритания, студентски заеми в Англия и Холандия. В Холандия те се ползват от общините и се връщат като звършиш. Въпросът е, че може би през следващата година стипендиите ще играят по-голяма роля, тъй като специално във Великобритания ще има увеличение на таксите и университетите ще са длъжни да преложат форма на финансиране за деца от семейства с недостатъчен доход, които ще бъдат достъпни и за българи.

- Какви са водещите тенденции във висшето образование в чужбина?

- В чужбина в момента са едни бурни години, защото в стремежа си към интернационализация университетите започват да се обръщат един към друг за съвместни програми, коопериране и предоставяне на знания. Университетската общност на запад вече представлява една мрежа от много активни връзки. Често и на нас ни е много трудно да проследим къде точно се намират нашите студенти, защото ние ги изпращаме в един университет, а те след един семестър се прехвърлят в друг, накрая са обиколили 3 или 4 държави. Интересното е, че при студентите, които учат в повече държави, се забелязва една готовност да прилагат бизнес решения, което за България е плюс, защото образованието навсякъде по света все пак е базирано на някакви международни или регионални опити.

 


Интервю на Петър Чергаров
Материал на в-к Новинар

 

Коментари на читателите:

Компас - Kompass

Beratungszentrum für neue EU-BürgerInnen-KOMPASS

Familienplatz 6
A - 1160, Wien

тел.: 0699 19035035
сайт: www.eukompass.at
eл.поща: This e-mail address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.