Българският протест във Виена – успех или крушение?

Тридесет човека, предимно студенти, се събраха на 24 февруари пред българското посолство във Виена, за да изразят своята солидарност с протестиращите си сънародници в България. Този знак на подкрепа и съпричастност отразиха няколко медии, между които БТА, Стандарт и Агенция Фокус. 

На пръв поглед това изглежда като някакъв успех. Дори би могло да се разгледа като голям успех, като се вземе предвид, че лично Посланикът г-жа Шекерлетова излезе в мразовития неделен ден да разговаря с протестиращите. Но за съжаление това е един лъжлив, привиден успех … Ако опитаме да опишем протеста с помощта на статистиката, то в него са взели участие едва 0,2% от живеещите във Виена или 0,15 % от живеещите в Австрия българи. За да бъде картината напълно ясна може да се допълни, че тези 30 студенти са едва 6,2% от живеещите в квартала около посолството българи, чийто брой само в радиус от 700 метра надхвърля 200 души …

Подобни са резултатите и в други държави с големи български общности. В Гърция, където работят 300 000 българи, 200 се събраха пред посолството ни в Атина (0,07% от общността). В Испания пребивават 170 000 българи, от които едва 200 протестираха (0,12%). В Лондон, градът подслонил 10 000 нашенци, едва 300 от тях излязоха на улицата (0,3%) …

Осмисляйки тези цифри, не може да не си зададем въпроса: „Безчувствени ли са българите зад граница към проблемите на своите близки и приятели в България? Окончателно ли е прекъсната връзката с родината или просто те не споделят възгледите и не разбират проблемите на своите сънародници? А не е ли възможно просто да са погълнати от своето ежедневие в чуждата страна и да нямат време за протест? Може би са просто мързеливи?

Не! Самият аз не мисля, че камерният състав на протеста се корени в мързела на българите зад граница, още по-малко в тяхната безсърдечност и безразличие. Мога да го твърдя с чиста съвест, защото самият аз случайно бях пред посолството. В мразовития неделен ден наблюдавах и разговарях с групата от тридесетина потънали в мокрия сняг младежи, които искаха да правят история. Някой някъде по-късно през деня ще ги нарече деца и може би ще бъде прав. Но това са деца, които имат воля и желание да подкрепят промяната на системата, да се изправят срещу корупцията и беззаконието в родината. Имат гражданска позиция и искат да я защитят открито.

Тогава защо са само тридесет? Къде са останалите 430 българи, които живеят в този квартал? Къде са останалите 12 000 живеещи във   Виена? Защо никой от тях не дойде да изрази подкрепа с личното си присъствие? За да си отговорим правилно на тези въпроси е нужно първо да анализираме събитията, предшествали протеста. И по-точно: кой организира протеста и какви „грешки“ допусна?

Минути след края на протеста, когато „Информационният портал за Австрия“ публикува статия, отразяваща събитието, социалната мрежа Facebook се изпълни с упреци и разочаровани коментари от други българи във Виена. Някои от тях бяха дори леко ядосани и укоряваха, че никой не ги е информирал за него. При положение, че българската общност във Виена разполага с 5 медии и още толкова групи в социалната мрежа Фесйбук, този факт е наистина раздразнителен и учудващ. Как е възможно в епохата на интернет и електронните медии, в една общност, където почти всички се познават и поддържат контакт, тази информация да остане скрита?

Впечатление ми направи, че при организирането на протеста миналата неделя комуникацията с медиите и въобще вътре в групата, между самите демонстранти, куцаше. И честно казано това е една сравнително висока и добронамерена оценка. С желанието да информираме българите в Австрия за предстоящото събитие, нашата редакциия се опита да се свърже с главната организаторка Мирослава Козлеков. За съжаление безрезултатно. До самия ден на протеста тя остана за нашите журналисти просто име, профил изскочил от социалната мрежа Фейсбук. Една жена, която никой от запитаните във Виена не бе виждал или познава лично. Оповестяването на събитието, неговото популяризиране се изчерпваше със създаването на група във Фейсбук.

Съмнения съпътстваха и търсенето на подробна информация по темата. Нейните източници бяха или несигурни или компрометирани, а тези фактори са решаващи за всяка медия, която държи на достоверност и точност. Въпреки желанието ни да разпространим информация за протеста, главният редактор на "Информационният портал за Австрия" заподозря манипулация и спря публикацията. Впоследствие се взе решение да не се изпраща телевизионен екип на място. Малко по-късно и екипът на радиопредаването „Ние българите“ се отказа да отразява събитието…

Целта на всеки протест, на неговите организатори и на участниците в него е той да придобие публичност и да привлече общественото внимание. Случаят с протеста във Виена явно не беше такъв и той остана извън информационния поток . Сякаш организаторите искаха да го скрият. За него писа единствено онлайн блогът А4 и негови читатели присъстваха. Демонстрантите се събраха в ограничен състав, а стотици други българи останаха по домовете си, без да имат представа какво се случва около тях. Тридесет ентусиазирани младежи стърчаха, лишени от възможност за публичност и сериозна медийна изява. А може би някой се е страхувал от нея и се е опитал да я избегне? Пристъпващи от крак на крак в студения неделен ден, стиснали своите знаменца и плакати, те подкрепиха своите сънародници в борбата им за по-справедлив живот. Без да имат представа какво става, в това време двама телевизионни оператори и един звуков режисьор горяха калории във фитнес само на няколко стотин метра от тях. Какво пропиляване на ресурси и възможности … sic transit gloria mundi


Иван Карчев 

About the Author

BGMedia
Сайтът съществува от 2004 година, без прекъсване и предлага полезна и достоверна информация за живота в Австрия