Историята на виенската кифла

Историята понякога успява да сглоби независими събития, случки, съдби, факти, отдалечени в пространството и времето на хиляди километри и стотици години. Легендите и митовете са неин услужлив съратник. Те заедно са осъществили не един съвместен проект с приказно пленяващ резултат. И днес, ние с удоволствие се оставяме да се увличаме и да хващаме вяра на тези приказки. А в някои случаи и да се наслаждаваме на практическите резултати на подобни чудати проекти.

Освен това, в нашия разказ става въпрос за „многонационален проект“, защото в него участват и турци, и австрийци, и французи, както и още други.

Началото е далеч назад в миналото. През 1683 година, турските войски напредват в поход към Европа, предвождани от Великия везир Кара Мустафа паша. През месец юли те обсаждат за втори път Виена (първата обсада е през 1529 год.).  Виена е стратегическа крепост, която лежи на важни търговски пътища. Виена е преградата напред към центъра на Свещената Римска империя, към Западна Европа.  Отбраната на града е поверена на около 11000 войници и 5000 граждани и доброволци. Те се надяват да издържат, докато дойде помощ от имперските християнски войски, командвани на Карл V от Лотарингия (Karl V. Leopold von Lothringen), ведно с тези на полския крал Ян Собиески (König Jan III. Sobieski).

След двумесечна обсада в началото на септември ситуацията става критична.  Атаките на османците са причинили много разрушения на града и укрепленията, между защитниците има епидемии, боеприпасите и храната са изчерпани. Кара Мустафа паша заповядва да се прокопаят тунели под крепостните стени, да се проникне в града незабелязано и ненадейно да се атакуват бранителите. Но не се сетил, че нощно време работят хлебарите.

Историята на виенската кифла.

И точно в такава съдбовна нощ бдителни пекари, докато замесвали утрешния хляб, дочули тайнствените звуци от копаенето под пода на хлебарницата. Предупредили близкия патрул и така предотвратили изненадващата атака. Изпратени били куриери при намиращите се недалеч войски на Ян Собиески и съюзниците му.  Получили точни сведения за разположението на противниковите сили, предприели решителна атака и заедно със защитниците разбили турските нашественици. Отстъпвайки панически,  те изоставили на бойното поле купища оръжия, боеприпаси, палатки и т.н. Виена била освободена.

В чест на знаменателната победа виенските хлебари започнали да пекат кифли със символична извита форма – формата на полумесец, какъвто били виждали на турските маждраци и знамена.  Така, захапвайки кифлите, виенчани с ирония демонстрирали, че могат да схрускат противниците на закуска. И именно тези виенски кифлички станали популярни като „Kipferl”.

И за да бъде повествованието още по-достоверно, по-изкусни разказвачи добавили сърцати герои. В едни разкази това бил хлебарят Петер Вендлер, за когото се твърдяло, че е от онези зорки мъже, които усетили копаенето под укреплението. Освен това, бил и първият, който започнал да пече кифличките-полумесеци.

Полезнo: Приказки за Виена: Тортите Сахер

В други, героят е Франц Георг Колшицки, поляк по рождение, който бил един от куриерите, изпратени при Ян Собиески. В някои от разказите той е успял да проникне в турския лагер и да узнае плановете за атакуването на Виена. Но във всички случаи имал значителни заслуги за прогонването на нашествениците. Като награда пожелал да получи изоставените от турците 500 чувала с неизвестни на виенчани тъмни зърна. Някога бил пътувал из Изтока, живял в Истанбул и познавал значението на кафето. Властите му разрешили да отвори питейно заведение, в което сервирал и кафе. Постепенно променил вкуса му като добавил мляко и мед, така че да допадне на вкуса на виенчаните. А после към кафето започнал да поднася и вкусни кифлички, с което станал основоположник на виенската кафетерия.

И така появата на виенската кифличка ни е представена от магическото съавторство на Историята и Легендата. Остава да гадаем за тази виенска кифличка, 300 години по-късно, загледаният в звездите през прозореца на своята мансарда студент от незабравимата песен: „Дали хазяйката ще идва рано с виенска кифла, с каничка кафе?“ Достигнала през годините и до нас. Е, сигурно има доста по-различен от първообраза си вкус, но е със същата извита като полумесец форма.

BGKontakti
Българските експерти и специалисти във Виена

Но  приказката не свършва до тук. Кифличката „Kipferl” напуска Виена, когато през 1770 година 15-годишната австрийска принцеса Мария Антоанета заминава за Париж, за да се омъжи за френския престолонаследник – бъдещия  крал Луи XVI. Според някои, в нейна чест френските хлебари изпекли специалните кифлички, които нарекли с френската дума за половин луна – „Кроасан“ (Croissant). Според други, израсналата в Шьонбрун принцеса помолила майка си, императрица Мария Терезия, да изпрати някой от дворцовите сладкари, за да обучи местните майстори да приготвят австрийските сладкиши. А те не само усвоили тънкостите от австрийския сладкар, но и с времето усъвършенствали рецептата за виенските кифлички като разточили многократно тестото, съставено от щедро намаслени тънки слоеве. Променили технологията на приготвяне и в резултат се получили хрупкавите, ароматни и нежни кроасани.

Така виенската кифличкаKipferl” пропътувала през годините и пътьом повела своя побратим – френския шедьовър Croissant.  Естествено докато обикаляли насам-натам по света, те се променяли, обогатявали се с плънки, посипки и заливки, за да можем сега да се наслаждаваме на техния разкош и всеки да пие кафето си според своя вкус – хрускайки или Kipferl, или Croissant.

Забележително апетитни практически резултати на един продължителен  „многонационален“ кулинарен проект, изкусно изпипан от Историята и Легендата. И вероятно, все още незавършен!


Прочетете също:

Българските специалисти и експерти във Виена

 

About the Author

BGMedia
Сайтът съществува от 2004 година, без прекъсване и предлага полезна и достоверна информация за живота в Австрия