Социалистическата Виена държи ниски жилищните наеми

“Карл Маркс” държи недвижимите имоти във Виена достъпни, угаждайки на местните жители, докато тласка инвеститорите към бившите комунистически страни за печалби.
Контролът върху наемите и общинските жилища, който спечели на австрийската столица прякора Червена Виена, спомогна тя да се превърне в четвъртия най-добър в света град за живеене според консултантската фирма със седалище в Ню Йорк Mercer Human Resources Consulting. Същата политика тласка австрийските фондове за имоти с 5 милиарда евро (6.3 милиарда долара) за инвестиране само през тази година към Будапеща и Прага, където печелят по-добре.
“Наемът във Виена се приема като много специално благо, което има нужда да бъде регулирано”, казва Карл Петрикович, главен изпълнителен директор на “Имоийст” (Immoeast Immobilien AG), фонд за недвижимо имущество със седалище във Виена, който набра наскоро 2.75 милиарда евро, за да инвестира в Източна Европа. “Наемните отношения в Централна и Източна Европа са по-лесни за работа, отколкото в Австрия”, допълни той.
Жилищната политика на Виена, въплътена в 76-годишния жилищен комплекс “Карл Маркс хоф”, е реализирана след разпадането на хабсбургската империя в края на Първата световна война. Разпоредбите запазват наемите ниски, оставяйки на разположение по-голям доход за виенчани, който да харчат в градските кафенета и винарни.
Инвеститорите казват, че пазарът, натоварен с над 100 закона, дава от 3% до 5% годишна доходност в сравнение с 10% в източноевропейските столици. “Има твърде малко международни инвеститори на пазара за недвижими имоти във Виена, каза Томас Зотл, адвокат във виенската правна фирма “Фрешфийлдс Брукхаус Дерингер” (Freshfields Bruckhaus Deringer). Не е прозрачно и не благоприятства инвеститорите създаването на пазар, където е почти невъзможно за международните клиенти да разберат правилата.”
“Фрешфийлдс” съветва международни инвеститори, които обмисляли дали да влязат на пазара във Виена, преди да се откажат от плановете си поради законови усложнения, казва Зотл, отказвайки да съобщи имената им.

“Карл Маркс хоф”
Виенските закони за собствеността ограничават печалбата, като затрудняват повишаването на наемите. Позволява се децата да наследяват договорите за наем на апартаментите от своите родители, без те да се предоговарят.
“Все още има добри имотни сделки във Виена”, казва Петрикович, който също така управлява “Иммофинанц” (Immofinanz Immobilien Anlagen AG), компания за управление на недвижими имоти, чиято дейност е съсредоточена основно в Австрия. “За нещастие вие трябва да ги наследите или да се сродите с тях.”
Една трета от населението във Виена живее в общински жилища според градската статистика. Най-големият такъв проект, дългият 1.2 км “Карл Маркс хоф”, разположен във виенския район на лозята, е построен през 1926 г. за настаняването на 5000 души.
Комплексът, по-дълъг от две сгради колкото “Емпайър стейт билдинг” в Ню Йорк, лежащи по дължина една до друга, е проектиран с жилищна площ от 156 027 кв.м от арх. Карл Ен.
Той има пешеходни алеи, водещи до площади, изпълнени с градини и детски площадки.

Социалистически жилища
Жителите на “Карл Маркс хоф” плащат около 361 евро месечно за 95 кв.м апартамент. Подобен апартамент в Париж или Мадрид ще стигне до около 1620 евро според Европейския съвет на специалистите по недвижими имоти със седалище в Брюксел.
Австрия е с най-нисък процент на собственици в Европа, съобщи съветът миналата година. Над 80% от 1.8-те милиона жители на Виена живеят под наем в сравнение с 40% в Лондон.
“Удивително е, че дори много заможни хора тук живеят в апартамент под наем и нямат желание да се преместят, казва Зотл. В Австрия общоприето правило е договорите за наем да се сключват за неопределен период, което прави почти невъзможно прекратяването им.”
Движението за жилища “Червена Виена” започва през 1919 г. с избирането на първото социалистическо управление на града. Синдикатите са построили 348 сгради с 61 175 апартамента за 15 години според архивите на Архитектурния музей във Виена. Днес градът има 220 000 апартамента в общински жилищни обекти.

Без аналог
Градът събира повече от 800 милиона евро годишно от наеми и харчи около 800 милиона годишно за поддръжка и реконструкция, казва в електронно писмо говорителят на кмета социалдемократ Майкъл Хопл. Годишният бюджет на града е около 9 милиарда евро.
“Това е един от най-основните политически въпроси за социалистическата партия във Виена”, казва Оливър Брикард, представител на Австрия в Международната федерация за недвижими имоти в Париж. “Не мисля, че това някога ще се промени.”
Никоя страна не е била способна да постигне успеха с общинските жилища на Австрия, казва урбанистът и историк Ерик Брамхас.
“Руснаците по време на комуниз­ма направиха много усилия, но не постигнаха нищо подобно на Виена, казва Брамхас, който написа книга за социалистическата жилищна политика на австрийската столица. Всеки казва, че държавното планиране не може да работи, но това не е вярно. То може.”
То проработи във Виена поради политическия й ангажимент и активната работническа класа на страната, казва той.
Шапката върху наемите направи Виена приемлив за живеене град, казва Слагин Паракатил, женевският консултант на Mercer Human Resources. Mercer вдигна оценката за жилищата във Виена за 2006 г. на най-високото ниво – 10, при 9 точки, присъдени миналата година в изследването за качеството на живот.
Качеството на живот в Цюрих като цяло беше класирано като №1 общо от 400 града в класацията на Mercer. Прага беше първа в класацията от бившите комунистически страни под номер 73.
“Мисля, че е добре, че хората от работническата класа могат да си позволят да живеят тук, казва Михаел, общински работник и жител на “Карл Маркс хоф”. Това е паметник за народа.”

 


източник на информацията: www.indeximoti.bg

 

About the Author

BGMedia
Сайтът съществува от 2004 година, без прекъсване и предлага полезна и достоверна информация за живота в Австрия