Автор:Ясен Бориславов I Източник на информацията: www.divino.bg
Австрийските бели вина излязоха от анонимност и трайно привлякоха вниманието на винолюбивата публика по света след 2002, когато на сляпа дегустация в Лондон с участие на двайсетина водещи британски винени журналисти и сомелиери няколко австрийски грюнери и шардонета се оказаха по-високо оценени от вина с митологична слава от Бургундия, Калифорния, Италия, Нова Зеландия и Южна Африка.
След това събитие, което австрийските винари гордо сравняват с Парижкото възмездие от 1976, Австрия се настани във винените листи на много престижни ресторанти. От края на 90-те подобни промоции на модернизиращата се австрийска винарска индустрия са правени и на други места по света и резултатите са били окуражаващи, но Англия си е Англия. Нейният винен пазар винаги е бил индикатор за динамиката на процесите в бранша. Историците знаят, че тъкмо на англичаните дължат в голяма степен световната си слава апелации като Бордо, Херес, Порто и др.
Виненият ренесанс на Австрия изглеждаше окончателно завършен, когато през март 2009 Wine Advocate на Робърт Паркър публикува оценките на 640 австрийски вина и 260 от тях имаха над 90 точки. Забележително в случая беше не толкова доброто представяне на белите, колкото високите оценки на някои червени, между които имаше блауфренкиш с 95 точки. (За червеното лице на Австрия подробно ще говорим следващ път). Класацията на Паркър сигурно би изглеждала разточителна, ако резултатите й не бяха потвърдени и от други авторитетни издания и форуми – International Wine Challenge, Decanter World Wine Awards, Wine Spectator.
За австрийските вина, които преди двайсетина години са предизвиквали по-скоро насмешливи коментари, днес в специализирани издания се пише със суперлативи от типа: "Austrian wine miracle” или "A new Austrian empire” (“Австрийското винено чудо” или “Една нова австрийска империя” от Джансиз Робинсън, Файненшъл таймс, 11 март 2011). Как е постигнат този забележителен успех?
Културата на виното в Австрия има почти толкова стара история, колкото във Франция или Италия. Най-ранните сведения са от времето на римската колонизация, а първите стандарти в лозарството и винарството са свързани със средновековните монашески ордени на цистерианци и бенедиктинци – създатели на някои легендарни днес апелации в Бургундия.
Част от старите винарски традиции е и типичният за района около Виена винен жанр Gemischter Satz – пивки и свежи бели вина от различни сортове, размесени в лозето, които все още се предлагат в типичните местни кръчми хойриген (Heurigen) и които австрийците често пият разредени със сода (G’spritzer). За днешните производители обаче е ясно, че историята и традициите имат по-скоро декоративно-орнаментален характер и представляват само живописен маркетингов щрих от актуалния винарски образ на страната.
Модерната винена история на Австрия започва към края на 80-те години след един международен скандал (1985), когато в австрийски десертни вина е открит диетиленгликол. Местните производители не обичат да си спомнят за това, но и не го премълчават. След този случай е приет нов закон за виното, гарантиращ строг контрол на качеството. Освен това започва процес на преподреждане на приоритетите и преосмисляне на стратегията за дългосрочно развитие в бранша. Двигател на промяната е създаденият през 1986 Австрийски винен борд (Austrian Wine Marketing Board).
Почти всичко, което разпалва актуалния интерес към австрийските вина, е станало през последните 25 години. Прави впечатление също, че Австрия е успяла да модернизира своята винарска индустрия, да направи разпознаваеми своите вина и да им създаде персоналност, без да загърбва своите традиции, свързани с местни сортове.
Разбира се пръв сред тях е грюнер велтлинер. Единият му родител е траминер, а другият е неизвестен. През 80-те години винари от Вахау решават да проверят действителния му потенциал, ограничават добивите и поемат риска да изчакват оптималното узряване на плода, което понякога означава гроздобер в края на октомври или през ноември. Резултатите се оказват, меко казано, впечатляващи и примерът е последван от съседните райони – Кремстал, Камптал, Ваграм, Трайзентал и Вайнфиртел. Преобладаващите песъкливо-глинести почви на льосова основа във Вайнфиртел и Ваграм дават сочни вина с подчертана плодова свежест (грейпфрут, лимон, ябълка) и елегантна пиперена пикантност. В Кремстал, Камптал, Вахау и Трайзентал, където значителна част от лозята са на тераси върху стръмни хълмове от първични почвообразуващи скали, пясъчни шисти и варовик, грюнерите стават още по-пищни, с обемно тяло, разнопосочни плодови и растителни нюанси и интензивна минералност, която варира между усещане за мокър камък и морски бряг с мидени черупки. Заради богатството от нюанси в аромата (ябълка, цитрус, ананас, круша, кайсия, бял пипер и сладка ванилия с пудра захар) някои критици ги определят като барокови вина. Грюнерът освен това има забележителен потенциал за стареене, което го прави още по-привлекателен. В същите винарски райони се прави и най-добрият ризлинг – другата емблема на австрийското винопроизводство. Той определено е по-различен от ризлинга в Германия, Елзас и други части на света. Австрийският е сочен и плътен, с гъвкави, вибриращи киселини и подчертано плодов характер със значително разнообразие от нюанси – праскова, кайсия, билки, мед, цветя, лимон, а отлежаването в бутилка добавя нюанси на гъби, гума и мъх. При отделни тероари изпъкват минерални нотки на кремък и морски бряг. При най-добрите образци характеристиките на тероара доминират над характеристиките на сорта. Тук по-рядко, и то при по-стари реколти, се появяват смятаните за типични за ризлинга петролени тонове (дзифт, нафта, газ). Историята на австрийския успех показва, че виненият свят не е окончателно нареден и сигурно никога няма да бъде. Той се променя, развива се и почти всяка страна от периферията има шанс при определени обстоятелства и разумно организирани търпеливи усилия да стане център на интерес и внимание. Австрия е изразителен пример за това. Вината според техния DiVino рейтинг:
Brundlmayer Zobinger Heiligenstein Riesling Alte Reben 2005 (Bibendum)
Jurtschitsch Loiserberg Riesling 2010 (Vestibule)
Brundlmayer Zobinger Heiligenstein Riesling 2006 (Bibendum)
Brundlmayer Riesling Heiligenstein 2008 (Bibendum)
Stadt Krems Riesling Grillenparz 2010 (Project AW)
Sepp Moser Gruener Veltliner Breiter Rain 2011 (Project AW)
Huber Riesling Engelreich 2010 (Vestibule)
Sepp Moser Riesling von den Terrassen 2011 (Project AW)
Buchegger Gruener Veltliner Pfarrweingarten 2011 (Project AW)
Stadt Krems Riesling Steinterrassen 2011 (Project AW)
Jurtschitsch Stein Gruener Veltliner 2010 (Vestibule)
Stadt Krems Gruener Veltliner Kremstal 2011 (Project AW)
Stadt Krems Gruener Veltliner Weinzierlberg 2011 (Project AW)
Markowitsch Gruener Veltliner Alte Reben 2011 (Project AW)
Buchegger Gruener Veltliner Holzgasse 2011 (Project AW)
Buchegger Gruener Veltliner Gebling 2011 (Project AW)
Steinfeld Gruener Veltliner 2011 (Project AW)
Sepp Moser Gruener Veltliner von den Terrassen 2011 (Project AW)
Markowitsch Gruener Veltliner 2011 (Project AW)
В дегустационната комисия бяха Вили Гълъбова, Ефросия Благоева, Юлия Костадинова, Емил Коралов, Ясен Бориславов и Ясен Захариев.
Автор на статията:Ясен Бориславов
Източник на информацията: www.divino.bg