За взаимоотношенията между българите в чужбина II

между българите в чужбина

Пътувам в метрото. Обяд е и потокът от пътници е сравнително малък. Забил съм поглед в телефона и не обръщам внимание на хората около мен. Пътници се качват. Пътници слизат. Типичен делничен ден в обществения транспорт. Аз съм концентрирал моето внимание върху един коментар във Фейсбук и си мисля за взаимоотношенията между българите в чужбина:

„Ne gi slu6ai tezi gluposti!Znam kak da ti pomogna po drug nachin. Pishi mi na LS”

След поредната спирка на седалките срещу мен се настаняват две жени. Разговарят на български. Опитвам се да не подслушвам, но не ми се отдава добре. От една страна те общуват на доста висок глас. Сигурно си мислят, че никой не ги разбира. От друга страна темата ми е до болка позната – животът в чуждата държава. Замислям се дали не е по-правилно да подскажа по някакъв начин, че аз също съм българин и ги разбирам. Oтказвам се! Сигурно е заради зодията ми. Ние сме много любопитни.

Повдигам очи за да хвърля бърз поглед над телефона. Две типични българки. Едната говори много и изглежда наперена и уверена жена. Другата предимно мълчи. Включва се рядко, колкото да измрънка едно „да“. Изглежда стресната и притеснена женица. Притиска плътно до гърдите си дамска чанта. Пръстите й нервно подръпват ципа. Постоянно проверява дали е затворена. Погледът e кух и стъклен, блуждае по лицата на пътниците в метрото. Спира се върху моето лице. Аз се усмихвам. Жената още по-силно притиска чантата към гърдите си.

Нейната съседка продължава своя монолог. Вслушвам се. От него става ясно, че двете жени са се открили чрез Фейсбук. Едната помага на българи да си уредят живота в чуждата държава. Само на тези, които и допадат. Другата е току що пристигнала от България. Търси си квартира и работа. Някъде там е оставила 2 деца и ще се радва да получава детски надбавки за тях. Ако получава и някакви други помощи ще бъде още по-добре. Радва се, че е допаднала на своята придружителка.

Превъзбудена, първата обяснява колко много е направила за стреснатата женица. Разказва за своя разговор с някакъв чиновник. Обяснява как хитро е подходила към ситуацията. Подробно превежда какво бил казал той. Многословно описва какво му е отговорила тя. Двамата със стреснатата женица разбираме, че тя е успяла да го скастри и постави на правилното място. Така го е затапила, че той гък не можел да промълви. От дума на дума стават ясни три неща:

  1. тя владее немския език по-добре дори и от Гьоте,
  2. стреснатата женица има късмет да попадне точно нея,
  3. и между другото й дължи за помощта 100 евро.

Мълчалива пауза!

– Но защо 100 евра? Нали по Фейсбук се разбрахме, че ще ми вземеш 35 евра!
– Абе, ти не вдяваш ли какво правя аз за теб? Ако не съм аз, щеше да се чудиш къде трябва да отидеш и какво да направиш.

Затаил дъх аз чакам реакцията на жената. Очаквам да избухне разярена от това безсрамно изнудване. Предполагам, че ще я удари. Ще стисне кичур коса и ще го дърпа до скъсване. Аз бих постъпил така. Сигурно е заради зодията ми. Ние не обичаме изнудвачи.

Явно стреснатата женица е друга зодия. Тя тихо успява да промълви някакво извинение. Консултантката се отпуска и започва да се обяснява. Става ясно, че без нейната професионална помощ и добро владеене на езика нашата сънародничка е обречена на бездомие, безработица и унизително съществуване по улиците. Също така става ясно, че консултантката има много влиятелни и силни приятели в града. Била приятелка и на полицията:

– Знаеш ли го Гюнтер? Оня високият полицай, късо остриганият?
– Не…
– Е, как ще го знаеш, та нали току що си дошла. Не ти и трябва да го знаеш! Знаеш ли колко наши момичета е изхвърлил от тук. Сега работят в България за по 300 лева на месец. Видиш ли го – далече бегай! Може да те набие. Може и друго да ти стори…

Също така ни става ясно, че била приятелка и на данъчните:

– Ти моеш и да си намериш работа, но тез мои хора ще ти вземат всички пари. Няма да видиш детски. Няма да видиш помощи! Няма да видиш социални. Ще работиш като куче, за тоя що духа. – Ама … – Няма „ама“! Само да им кажа една дума и оставаш без пари. Всичко ще ти вземат.

После става ясно и това, че никой няма да я вземе на работа:

– Познавам ги всичките тук турци и сърби, дето дават работа. Ако не им кажа аз, няма никой да те вземе на работа. Всички мен ме слушат.
– Ама …
– Няма „ама“! Не стига, че си губя времето с теб, ами ми се пазариш. Да знайш, само аз мога да ти помогна. Другите няма дори да те погледнат.
– Ама…
– Стига с това „ама“, бе! Я го виж тоз черньо срещу нас как ни е зяпнал. Ако не съм аз с теб, отдавна да ти се е нахвърлил и изнасилил. Нали четеш във Фейсбук какви ги вършат тези.

Стреснатата женица вади вехт портфейл от чантата си. Подава няколко банкноти. Спътничката й си плюе на пръстите и ги преброява. Сумата явно съвпадна с исканата, защото тя бързо мушва парите в якето.

Продължаваме да се возим мълчаливо. Стреснатата женица е вперила своя празен поглед през стъклото. От време на време ме поглежда изкосо, колкото да се увери, че не се готвя да я насилвам. Аз си ровя в телефона. Чета коментари във Фейсбук и си мсиля за взаимоотношенията между българите в чужбина:

„Ne gi slu6ai tezi gluposti!Znam kak da ti pomogna po drug nachin Pishi mi na LS”

По някое време нахакантат жена решава да стопи появилия се между двете лед и казва:

– Слушай ма сега много добре! Нема да се козиш за едни 100 евра! Моята помощ е безценна! Никой друг няма да ти помогне тук. Нали знаеш, че българите не си помагаме в чужбина. Аз ти зимам много евтино, понеже ми харесваш.
– Ама аз нямам много пари. Ще ми трябват и да платя квартира.
– Не я мисли таз квартира! Нали ти казах, че ще те уредя. Ей на, знам един, дето работи на кебапа до входа на метрото. Джевджет му викат. Знам го аз него, че търси някой да живеят заедно. Ще му плащаш съвсем малко – 200-300 евра на месец. От време на време ще чистиш и ще готвиш. Пералня също да пускаш. Може и да гладиш. Не всеки ден, ама през два или три дена. Ще правиш същото, което правиш у вас . Пък може и да се харесате. Тогава нищо няма да ти струва. Ако му кажа две правилни приказки, одма те е взел при него. А ти на мен ще ми дадеш едни 300 евра за услугата, че съм те наредила.

BGKontakti
Полезни контакти с българските експерти и специалисти във Виена

Идва ред на моята спирка и трябва да слизам. Замислям се за миг дали да се намеся в разговора. Дали да кажа на стреснатата женица, че тук животът е много по-различен. Дали да и спомене, че може да работи където и каквото си поиска. Дали да я информирам, че тук полицаите никога няма да я тормозят безпричинно? Дали да я посъветвам да не пере чужди гащи за да има евтина квартира? Дали да и покажа как да си свали на телефона безплатно приложение BGKontakti? В него са събрани стотици полезни контакти на български лекари, зъболекари, адвокати, счетоводители, брокери, консултанти, преводачи, застрахователи и много други. Една малка България в чуждата държава. Достатъчно е само да им позвъни, за да си устрои живота си тук.

Замислям се за секунда! Поглеждам стреснатата жена в очите. Виждам своето отражение в нейното невежество. Оглеждам се в безнадеждността, която направлява ежедневието . Сблъсквам се със сляпата увереност, че добрият живот е запазен само за другите и може да бъде постигнат единствено с помощта на “връзки” и „далавера“. Тя е свикнала да живее по този начин. Научена е да търси връзки. Очаква да плаща под масата. Не си търси правата. И някъде дълбоко в себе си е уверена, че евтината квартира е свързана с обслужването на някой мъж. Тя познава само този живот…

Отказвам се! Някой, някога, преди много години е отнел на тази жена гордостта, увереността и самочувствието. Някой е създал жертва. Всеки опит да обясниш, разясниш, покажеш е обречен на провал. Една борба с вятърни мелници.

Обръщам гръб. Слизам. А чувството на безсилие още дълго ще стяга сърцето ми в безмилостна хватка. Тежко ми е, че загърбвам проблем. Но това чувство ще продължи до момента, в който отново вляза във Фейсбук и прочета в някоя група

"Ne e nuzno da hodis pri istinski konsultant. Te sa skapi. Samo shte ti vzemat parichkite. As sashto moga da ti pomogna. Pishi mi na LS”

последвано от  10 лайка…


Прочетете още:


Иван Н. Карчев продуцент

Напуска България през 1998 г. Следва във Виена. Завършва специалност публицистика и комуникации. Специализира продуцентство в електронните медии.  Живее в Австрия и Германия. През 2014 година създава Best Friends – дружество с основна дейност в сферата на медиите и комуникацията с българските общности зад граница. Продуцира телевизионни и радио предавания, документални филми, издава списание, главен редактор на онлайн медии, създател на мобилното приложение BGKontakti. През 2010 година е отличен с наградата „Златен век“ на Министерство на културата, за заслуги в съхраняването и популяризирането на българската култура, изкуство и традиции зад граница.