1. Електронното гласуване от дистанция е достъпно, лесно, бързо от всяка точка, където и да се намираме – в страната и извън нея, не разваляме почивните си дни в чакане на опашки и пътуване до секции.
2. Вдига избирателната активност, включвайки лесно много повече избиратели в гласуването на избори и референдуми, пред които сега има бариери – живеещите извън страната и хората с увреждания. Няма българско семейство без близки извън граница – те трябва да участват във формирането на националните решения. Днес около 1,5 млн. български граждани живеят извън страната, спрямо 7,2 млн. в страната.
3. По-сигурно е – няма недействителни бюлетини ( 2014 г. на изборите за парламента са отчетени средно за страната над 6% недействителни гласове, а има избирателни райони със стойности над средната).
4. Гласовете и преференциите се отчитат коректно – не зависят от броенето на понякога корумпирани изборни комисии и допускането на човешки грешки. Въвеждането на електронно гласуване може да позволи прагът на преференциите да стане нулев, защото ще може да се отчита лесно и бързо.
5. Софтуерът следва да е с отворен код, което значи, че всеки, който има компетентност може да даде мнение за сигурността – това е обществен контрол. Системата може да се следи и контролира от много страни, докато 12 000 секции не могат да бъдат покрити от физическия контрол на застъпници и наблюдатели.
6. Технологията позволява преди деня на хартиеното гласуване, избирателят да гласува електронно и ако иска да промени гласа си отново по електронен път, ако е гласувал под натиск или е упражнена някаква принуда върху него – така тайната на вота и свободното му упражняване е в ръцете на избирателя.
7. Има начини да се осигури анонимизирането на вота след подаването му – както на кандидатстудентски изпит. Името ви е на единия плик, а работата ви е в друг плик и и оценителят не знае кой сте. Така и електронната система може да знае, че сте гласували, но другите нейни сегменти, които броят гласовете – не знаят, че това сте вие – въпрос на технологично решение.
8. Технологията, която ще бъде въведена, трябва да се тества преди да започне да се използва масово. Първите пилотни проекти могат да са референдумите – национални и местни.
9. Електронното гласуване не отменя хартиеното и не лишава никого от достъп до гласуване – напротив, разширява участието и представителността при провеждане на избори и референдуми.
10. Намалява значително разходите за провеждане на избори и референдуми извън страната. На парламентарните избори през 2014 г. бяха похарчени 620 хиляди лева за командировка на 388 държавни служители за отварянето на 428 секции зад граница.
Автор: Любена Нинова (Lyubena Ninova)