Ивайло Калоянчев: Бай Ганьо е във всеки един от нас

снимка: dailypress.bg

Ивайло Калоянчев е български актьор, син на легендарния Георги Калоянчев. След като баща му се оттегля от сцената влиза в неговите роли на Бай Ганьо в “Г-н Ганьо Балкански” и Големанов в едноименната пиеса по комедията на Ст. Л. Костов. На 12.03.2017 година идва във Виена, където заедно със Славчо Пеев, Ивайло Захариев и други ще изиграят “Г-н Ганьо Балкански” пред българите в Австрия. 

  1. “Г-н Ганьо Балкански” във Виена на 12-ти март. Кой епизод от историята на култовия персонаж на Алеко Константинов ще проследим на сцената?

Събрани са двете части – “Бай Ганьо в Европа” и “Бай Ганьо прави избори”. Георги Данаилов е направил една пиеса по Алеко Константинов. Новият прочит е, че това всъщност е едно дело, което се води срещу Бай Ганьо.

  1. Бай Ганьо е един от емблематичните персонажи на вашия баща, легендарния Георги Калоянчев. Вие всъщност влизате и в още един негов популярен образ – Големанов в едноименната постановка в Сатиричния театър в София. Със сигурност тези роли ви носят много спомени. За това как баща ви влиза в същите персонажи, дори на същата сцена. Как преодолявате тази емоция и успявате да се концентрирате върху играта и публиката?

Банално ще е, ако започна да обяснявам, че артистът се изключва от всичко, остава емоциите извън сцената и се потопява в нея. Не е точно така. Емоцията си съществува. Аз се опитвам да представя моя прочит на тези два образа. Разбира се, наистина си спомням много. В пиесата “Г-н Балкански”, написана от Георги Данаилов по случай неговия 60-ти рожден ден, съм играл и преди. Но друга роля – Данко Харсъзина. “Големанов” е пиеса, която знам наизуст. Ако са го играли 900 пъти, аз съм го гледал сигурно 600. Това е едно от любимите ми представление. А образът на баща ми и това, което той правеше на сцената, е пред очите ми. Но все пак се мъча да направя моя си прочит на тези два образа. Всъщност моята мечта беше да изиграя Големанов и Бай Ганьо.

  1. Сигурно си го представяте как ви гледа, а вероятно и критикува, ако нещо не му хареса във въплъщенията.

Сигурно ме вижда отнякъде. Но той ме е гледал. На запис, тъй като на премиерата на “Бай Ганьо” нямаше как да дойде, не можеше да се движи накрая. Гледа записа и накрая каза: “Ти може да играеш по-хубаво от мене или по-лошо от мене, но като мене не можеш”. И това е истината. Всеки е себе си, както аз не мога да бъда Георги Калоянев, така и той не може да бъде Ивайло Калоянчев.

  1. Ивайло Захариев ми каза, че гледайки ви, се убеждава, че талантът се предава генетично. Но също така и, че изграждате свой образ на Бай Ганьо. С какво го променихте?

Аз го играя така, както го усещам и чувствам. Сигурен съм, че ако и на Вас някога се наложи да изиграете Бай Ганьо, ще вложите нещо различно в него.

  1. А как го усещате всъщност? Кой е Бай Ганьо днес и какво носи в дисагите си?

Моето разбиране за Бай Ганьо е, както и самият той казва, че не е толкова лош. Алеко е събрал отрицателните черти на българския народ. Но аз си мисля, че Бай Ганьо е във всеки един от нас. Ако някой каже, че поне веднъж не е постъпил като него, ще излъже. Той е дълбоко в нас, това е наша черта. Няма бягане, колкото и да се мъчим и да се възпитаваме. Ще трябва много дълго време да мине докато се изкоренят тези неща. Макар че повече от 100 години са минали и още не сме ги изкоренили, така че може би след още 100 може и да се получи.

  1. Да се върнем на театъра. Баща ви беше представител на една, смея да кажа, златна школа на българския театър и в частност на Сатирата. Все още има хора от неговото поколение, с които Вие сте заобиколен, включително госпожа “Стихийно бедствие”, която на 95 години продължава да разтърсва сцената…

Не останаха много от тях. Стоянка, Татяна, Вели Чаушев. Отидоха си Парцалев, Кольо, Гришата, Васил Попов, Димитър Манчев, много си отидоха. Тази епоха на Сатиричния театър си отмина. Но всяка епоха си ражда артистите.

  1. А какъв е образът на младото поколение актьори в България, виждате ли приемствеността?

Има много талантливи актьори в България. Винаги е имало и ще има. Но не можем да ги сравняваме. Не можем да кажем този актьор е по-добър от другия. Всяко поколение си ражда актьорите. Това е като опитите да сравняват Аспарухов и Стоичков например. Как ще ги сравняваш? Това са различни епохи.

  1. Театрите са пълни и днес.

Защото има хубави пиеси. Пълни са, но не на всички постановки. Има слаби постановки, които са празни и падат на пето представление. Но виждаме и пълните, това е хубаво. Така е било и преди, така е и сега.

  1. В тази връзка театърът сякаш загуби част от своята елитарност. Дори и етикетът, както сред гостите, така и на сцената, някак се поразми с времето.

Времената са различни. Днес с един бутон можеш да гледаш всичко. Освен това, ходенето на театър се възпитава. В Русия и в Англия това е традиция. Включително и дас е облечеш официално, при нас не е точно така. Ходенето на театър, това живо изкуство, според мен няма да отмине. Колкото и да навлизат новите технологии, включително кино и интернет. Срещата на публиката с актьорите и актьорите с публиката е едно много силно изживяване.

  1. Нека завършим с Вашия любим цитат на Бай Ганьо и да загатнем малко от това, което ще чуем на сцената.

Ще кажа само едно изречение, с което завършва и Бай Ганьо: Тук съм, жив съм, ваш съм.


Be the first to comment on "Ивайло Калоянчев: Бай Ганьо е във всеки един от нас"

Leave a comment

Your email address will not be published.